3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№440
София,05.06. 2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 964 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение от 01.07.2011 год. по гр.д.№ 136/2011 год. на Монтанския окръжен съд. С него е отменено Решение от 23.03.2011 год. по гр.д.№ 714/2010 год. на Берковския районен съд в отхвърлителната му част и са уважени изцяло предявените от О [населено място] срещу [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД, произтичащи пълно неизпълнение на прекратен, поради изтичане на предвидения в него срок, договор за изработка.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът, чрез процесуалния си представител е посочил всички основания по чл.280 ал.1 ГПК.
Ответникът по касация Община [населено място], чрез депозира по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор е изразил становище, че касационен контрол не следва да бъде допуснат. Поискал е присъждането на разноски.
Становището на настоящия съдебен състав е, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 за допускане на касационен контрол, произтича от следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание: 1./ Чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата 24027.56 лв. – авансово платена сума по договор за изработка – реконструкция и ремонт на детска спортна; 2./ Чл.92 ал.1 ЗЗД за сумата 14416.54 лв. – договорна неустойка за пълно неизпълнение.
Ищцовото твърдение е, че ответникът дължи връщане на авансово платената сума по договор, действието на който е прекратено, поради изтичането на срока му и при който е налице пълно неизпълнение. Претендирал е и заплащането на договорна неустойка по чл.VІІ.9.2, предвидена при пълно неизпълнение – 30% от пълната стойност по договора.
Тезата на ответника-касатор [фирма] е, че е налице невиновно неизпълнение на договорните му задължения. В първото по делото с.з. пред РС-Берковица е направил възражение за прихващане за сумата 18200 лв. Първоинстанционният със е счел възражението за прихващане за основателно, поради което по първия иск е присъдил сумата 5827.56 лв. Отхвърлил е иска за неустойка изцяло.
Сезиран с въззивната жалба на Община [населено място], съставът на М. е счел, че направеното в първото с.з. възражение за прихващане е било преклудирано с оглед срока по чл.131 ал.2 т.5 вр.чл.133 ГПК и се дължи връщане на даденото в неговата цялост. Счел е, че искът за присъждане на неустойка е основателен изцяло, тъй като действието на договора е прекратено, поради изтичане на срока и към момента на прекратяването му е било налице пълно неизпълнение.
Първият от поставените въпроси – преклудиране на възражението за прихващане, касаторът свързва с основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и по конкретно с противоречие с ТР № 1/2001 год., определящо възможност за предявяването му в рамките на първоинстанционното производство.
Основанието не е налице, доколкото срокът по чл.131 вр.чл.133 ГПК е въведен с ГПК-2007 год. Останалите цитирани решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, макар и съдържащи произнасяне по възражение за прихващане, обхващат въпроси по неговата основателност или неоснователност, а не и със срока за предявяването му.
Въпросът „Може ли възложителят да претендира неустойка, когато не е изпълнил задълженията си по чл.264 ЗЗД” е по-скоро фактически, доколкото в конкретния случай няма спор, че срокът за изпълнение не е бил спазен, а причините,поради което е станало това са били спорни.
Твърденията за необсъдени доводи и доказателства сочат основание по чл.281 ГПК, но не и по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК касаторът свързва с отговора на конкретно поставените фактически въпроси: Налице ли е пълно неизпълнение в конкретния случай; Може ли да се приложи клаузата на чл.VІІ.9.2 от договора при частично неизпълнение; Следва ли да се уважи възражението за прихващане. Тези въпроси не могат да бъдат квалифицирани като значими правни въпроси, имащи значение за развитието на правото и точното прилагане на закона.
На ответника по касация ще следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, съобразно представеното адв.пълномощно, сочещо заплатено възнаграждение в размер на 500 лв.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 01.07.2011 год. по гр.д.№ 136/2011 год. на Монтанския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на О [населено място] сумата 500 лв. (петстотин лева), представляваща разноски пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: