2
Определение по ч.т.д.№ 69/2011 год. на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№94
София,03.02. 2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията П. ч.т.д.N 69 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от [фирма] срещу Определение № 3190 от 19.10.2010 год. по ч.гр.д.№ 1746/2010 на Варненския окръжен съд.
С това определение, произнасяйки се по реда и на основание чл.419 ГПК, В. окръжен съд е отменил в частта с която е допуснато незабавно изпълнение, Разпореждане № 33310/11.08.2010 год. по гр.д.№ 12153/2010 год на Варненския районен съд и разпореждането за издаване на изпълнителен лист, съдържащо се в Заповед № 6997 от 11.08.2010 год., издадена по реда на чл.418 ГПК вр.чл.417 т.2 ГПК по същото дело.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на преценката на ВнОС относно легитимацията на [фирма] като кредитор, неговата предсрочна изискуемост и пр. и незаконосъобразността на въззивния акт с който е отменена заповедта за изпълнение.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК, но е недопустима на друго основание.
Производството пред въззивния съд се е развило по реда на чл.419 ал.1 ГПК. Предмет на това производство е само незабавността на изпълнението, постановено в заповедта, издадена от районния съд, а не и самата заповед. Заповедта, издадена в полза на [фирма] не е отменена, поради което и доводите по частната касационна жалба свързани с този ненастъпил факт са несъстоятелни.
Актът на въззивния съд не е от категорията съдебни актове, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които въззивният съд се произнася по частна жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК не попадат в нито една от хипотезите на чл.274 ал.3 ГПК. Те не са преграждащи развитието на заповедното производство и с тях не се дава разрешение по същество на това производство. Както неколкократно е имал случай да се произнесе ВКС, определението по допускане/недопускане на незабавно изпълнение няма отношение към развитието на делото, а към изпълнението на присъденото по това дело вземане. Поради това то не подлежи на последващ контрол. Доводите на касатора срещу законосъобразността на издаването на заповед за изпълнение се дължат на неправилно разбиране на закона. Предмет на обжалване по реда на чл.419 ГПК не е издаването на самата заповед, а само разпореждането в частта с която е постановено незабавното и изпълнение. Определението с което ВнОС се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от ВнРС разпореждане за незабавно изпълнение на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 т.2 ГПК е влязло в сила като необжалваемо от датата на обявяването му. Посочването в диспозитива му, че подлежи на обжалване пред ВКС е без значение и не е създало висящност на касационното производство.
С настоящото определение само се констатира факта, че е обжалван акт, който не подлежи на касационен контрол, поради което то е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл.274 ал.2 предл.2 ГПК.
Предвид на горното и на основание, Върховният касационен съд – Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане частната касационна жалба на [фирма] Определение № 3190 от 19.10.2010 год. по ч.гр.д.№ 1746/2010 на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.