4
Определение по чл.288 ГПК на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№616
София, 26.09. 2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1106 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационните жалби на [фирма] и на О [населено място] срещу Решение № 1202 от 11.07.2011 год. по т.д.№ 438/2010 год. на Софийския апелативен съд.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решението от 13.10.2009 год. по т.д.№ 584/2008 год. на в частта с която са отхвърлени предявените от [фирма] срещу О [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, както и в частта с която е уважен предявеният от О.. преюдициален иск за установяване нищожността на сключеният на 07.01.2005 год. Анекс № 4 към договор за обществена поръчка от 27.07.2004 год. на основание чл.26 ал.1 ЗЗД – противоречие със закона. Отменил е първоинстанционното решение в частта с която исковете с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД на О- са били уважени за Анекси № 1, № 2, № 3, № 5 и № 6 към същия договор. Потвърдил е и постановеното по реда на чл.250 ГПК допълнително решение на СОС.
[фирма] обжалва решението в частта с която първоначално предявените искове са били отхвърлени, както и в частта с която е бил уважен единият от насрещните искове.
О [населено място] обжалва въззивното решение в частта с която насрещните установителни искове са били приети за неоснователни. Счита за неправилно въззивното решение и в частта с която е ангажирана отговорността на О за присъждане на разноски.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, съответно за 233987 лв. и за 3000 лв.
Исковете на [фирма] срещу О [населено място] произтичат от неизпълнението на договор за обществена поръчка, сключен по реда на ЗОП и по-конкретно – на допълнителни анекси към него и сключено през 2007 год. споразумение. Твърдението по ИМ е, че се дължи възнаграждение за приети СМР, извършени в изпълнение на споразумението от 2007 год.
Последователно подържаната теза на О е, че исковете са неоснователни, тъй като анексите към основния договор са нищожни на основание чл.43 ал.1 ЗОП, поради противоречие с материалния закон (ЗОП) и евентуално – няма неразплатени СМР по договора за обществена поръчка. Предявените облигационни искове за връщане на неправилно платени суми са били отделени за разглеждане в друго производство.
С основно и допълнително решение, първоинстанционният съд е приел, че исковете на [фирма] са неоснователни. Позовал се е на това, че с чл.43 ал.1 ЗОП е въведена изрична забрана за изменение на договор за обществена поръчка, освен в предвидените от закона случаи, поради което анекси № 2, № 3, № 4, № 5 и № 6 са нищожни, както и допълнителното споразумение от 2007 год. Анекс № 1 е нищожен, поради противоречие с чл.19 ал.1 ЗОП (отм.).
Сезиран с въззивната жалба на [фирма], съставът на САС също е приел, че анекс № 4 е нищожен поради противоречие с чл.43 ал.1 ЗОП. По отношение на останалите анекси това основание не е налице, а с искове за установяване на нищожност на друго основание съдът не е сезиран. По отношение на допълнителното споразумение от 2007 год. въззивният съд е приел, че липсва противоречие с чл.43 ал.1 ЗОП, тъй като то е сключено по друг ред и на друго основание, а и е недоказана нищожността му поради липсата на предмет, тъй като е останало недоказано дублирането на СМР с предвидените по договора от 2004 год.
Настоящият съдебен състав счита, че липсват основания за допускане на факултативния касационен контрол и по отношение на двете жалби.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът [фирма] се позовава на всички основания по чл.280 ал.1 ГПК. Конкретен правен въпрос, съобразен с критериите по т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС не е формулиран. Съдържа се общото твърдение за „приложното поле и пределите на служебното начало по чл.7 ГПК, приложението на чл.195 и чл.162 ГПК относно възможностите на съда сам да назначи по свой почин експертиза и оттам да определи размера на иска, ако той е основателен, както и по въпроса за възпрепятстване на събирането на доказателства на страна”. Извън срока по чл.283 ГПК е представено и допълнително изложение с което се въвежда основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с Решение № 529/14.10.2008 год. по т.д.№ 240/2008 год. на І т.о. на ВКС, по прилагането на чл.293 ал.3 ГПК. Ще следва да се отбележи и това, че решението е постановено по реда на ГПК-1952 год.
Касаторът О [населено място] сочи в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. В него се възпроизвеждат до голяма степен доводите по касационната жалба. Постановен е общият въпрос за „необходимост от трайно установени правила или разяснения за преодоляване на неправилна съдебна практика, каквато не липсва и не е уеднаквена достатъчно в областта на правоприлагането при хипотези за нищожност на правоотношения между страните при изпълнение на обществена поръчка по ЗОП”. Конкретна противоречива съдебна практика, съобразно критериите на т.3 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС.
За пълнота на изложението ще следва да се отбележи и наличието на задължителна съдебна практика относно обема на договарянето по реда на ЗОП – Решение № 82 от 19.07.2011 год. по т.д.№ 658/2010 год. на І т.о. на ВКС.
Разноските остават в тежест на страните, така както са направени.
Поради изложеното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационен контрол на Решение № 1202 от 11.07.2011 год. по т.д.№ 438/2010 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.