4
4
Определение по т. д. № 525/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 525/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№823
София, 28.12.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 525 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от А. С. П., със съдебен адрес: [населено място] срещу въззивно решение № 102/25.02.2011 г. по в. гр. д. № 1246/2010 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 8/ 03.02.2010 г. по т. д. № 93/2009 г. в отхвърлителната му част за сумата 30 604,24 лв., представляваща вреди от непозволено увреждане и е обезсилено решението, поради недопустимост за разликата над посочения размер до 32 460,15 лв.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и неправилно приложение на материалния закон.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, изложени в четири точки.
Поддържано е основание за допускане по тези въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се твърди, че въззивното решение противоречи на ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, на Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС и Решения на ВС и ВКС, приложени към изложението.
Ответникът по касационната жалба – [фирма], [населено място] в писмен отговор взема становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият състав на Търговска колегия, първо отделение, приема, че касационно обжалване не следва да се допусне.
В изложението искането на касатора е мотивирано с поддържаните основания за неправилност на решението.
Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК – материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода на конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правна воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.
В изложението на жалбоподателя няма точно и ясно формулирани правни въпроси в посочения по-горе смисъл, а се излагат съждения за неправилността на действията на въззивната инстанция, за проявена “процесуална пасивност” /по т. 1 от изложението/, или неправилно прилагане на чл. 272 ГПК. Подобна проверка, свързана с проявена процесуална пасивност от страна на въззивната инстанция не би могло да се осъществи в производството по допускане на касационно обжалване, а и некоректно е позоваване на приложение на норми от новия ГПК, тъй като в титулната част на обжалвания въззивен съдебен акт е посочено, че производството е по реда на § 2, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 196 и сл. ГПК /отм./, и никъде в мотивите не е налице препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
Дали решението е порочно, както сочи жалбоподателят в т. 2 на изложението, не би могло да се провери в закрито заседание, в отсъствие на страните, тъй като това е въпрос за законосъобразност на обжалвания съдебен акт и подобна проверка би могла да се осъществи едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване.
По отношение на т. 3 от изложението, не е формулиран конкретен правен въпрос, а описаните обстоятелства се отнасят до предходно въззивно решение по същото дело, с което е било обезсилено първоинстанционното решение с аргументи, че първостепенният съд се е произнесъл по непредявен иск, и подобни съображения не подлежат на преценка по реда на чл. 288 ГПК, още повече, че са относими към съдържанието на предходно въззивно съдебно решение, а не с визирания в настоящото производство съдебен акт.
Останалите изложени оплаквания за порочност на въззивния съдебен акт не съставляват основания за допустимост на касационно обжалване, а правните изводи на решаващия състав за допустимост на предявени искове, както и за отчитане на факта, свързан с влизане в сила на решение по отношение на първия от предявените искове, не са в резултат на разрешаване на посочените в изложението фактически въпроси или на неправилно приложение на материалния закон, а произтичат от разрешаването на процесуалноправен въпрос, свързан с приложение на диспозитивното начало в гражданския процес. Независимо от горните съображения, обуславящи извод за липса на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, следва да се отбележи, че представената от касатора съдебна практика принципно касае отговорността при непозволено увреждане, но какви искове и срещу кои лица и в каква зависимост те ще бъдат предявени, е въпрос, който е бил в прерогивите на ищеца, който би следвало да упражнява предоставените му от закона процесуални възможности, в това число и да въведе изменение на някоя от претенциите, но в законово определените пределни граници за време на извършване на процесуалното действие и обхвата му. Затова и не може да се счете, че дадените разрешения по тези въпроси са пряко относими към конкретните обстоятелства по настоящото дело, нито може да се направи извод за противоречиво разрешаване на правен въпрос.
При този изход на производството на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, касаторът следва да заплати на ответната страна направените от последната разноски в размер на 1 110 лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет и приложен списък на разноските.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 102/25.02.2011 г. по в. гр. д. № 1246/2010 г. на Пловдивски апелативен съд.
Осъжда А. С. П. ,ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] [населено място] сумата 1110лв./ хиляда сто и десет лева/ разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: