3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№918
София, 29.05.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 918 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Ф. К. П срещу тази част от Решение № 921 от 06.06.2011 год. по гр.д.№ 98/2011 год. на Софийски апелативен съд с която, произнасяйки се по въззивна жалба на П срещу Решение от 01.12.2010 год. по гр.д.№ 709/2010 год. на Софийския градски съд е потвърдил първоинстанционния акт в отхвърлителната му част за сумата над 30000 лв., приемайки, че дължимото на Писарска от [фирма] застрахователно обезщетение не следва да надвишава посочената сума и до претендирания размер от 60000 лв. В частта с който искът с правно основание чл.226 ал.1 КЗ на П срещу [фирма] е уважен, въззивното решение е влязло в сила.
Искането е за касиране на решението на САС в частта с която е приел, че искът е неоснователен за сумата над 30000 лв. и до предявения размер от 60000 лв.
Ответникът по касация [фирма] не е депозирал писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК.
Ищцата е пострадала в резултат на ПТП на 22.09.2009 год., вина за което има водачът л.а”Фолксваген Пасат” с ДК [рег.номер на МПС] . Позовавайки се на това, че автомобилът е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при [фирма], Ф. Писарска, е предявил пряк иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ срещу застрахователя за присъждане на неимуществени вреди в размер на 60000 лв.
Последователно подържаната теза на ответника е, че претендираното обезщетение е със завишен размер.
Първоинстанционният съд е уважил иска до размера на 12500 лв. Сезиран с въззивната жалба на ищцата, съставът на САС е увеличил обезщетението до 30000 лв. Мотивирал се е с това, че в резултат на ПТП Ф. Писарска е получил счупване на ХІІ гръден прешлен без увреждане на гръбначния мозък, което е довело до значителни болки и страдания в продължение на около 2-3 месеца и умерени болки за период до 6 месеца от увреждането. Получила е оток на дясното око, оток и зачервяване в дясната мишечна област. Взел е предвид възрастта на ищцата (79 год.), неудобствата, които е търпяла, обстоятелството, че при неблагоприятни атмосферни условия е възможна появата на болки и пр.
В касационната жалба се съдържат доводи по прилагането на чл.52 ЗЗД. В молба от 14.07.2011 год., имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК конкретен обуславящ правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК не е формулиран – т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС. Касаторът сочи, че разглеждането на спора ще е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – уеднаквяване практиката на съдилищата при прилагането на критериите за справедливост при присъждане на обезщетения за неимуществени вреди.
Съдебният състав счита, че не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради следното:
Както многократно е имал случай да посочи ВКС, не може да има унифициране на критериите за справедлив размер на обезщетението. Ако съдилищата не са мотивирали изводите си относно размера на присъжданите обезщетения, това би съставлявало нарушение на процесуалния закон и оттам основание за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол. Не би могло, обаче, да има единни критерии по прилагането на чл.52 ЗЗД по отношение размера на обезщетението. Критериите са специфични за всеки отделен случай и унифицирането им би ги обезсмислило. Във всеки отделен случай съдилищата дължат преценка за дължимото обезщетение с оглед всички данни по конкретното дело – обстоятелства при деликта, естеството на увреждането, естеството и интензивността на претърпените болки и страдания, тяхната продължителност и последици и пр. Преценяват се всички релевантни факти и обстоятелства, а те не могат да бъдат еднакви при различните съдебни спорове.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 921 от 06.06.2011 год. по гр.д.№ 98/2011 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.