2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№188
София, 22.03.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията П. т.д. № 790 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу тази част от Решение № 305 от 21.06.2010 год. по гр.д.№ 448/2010 год. на Русенския окръжен съд с която е потвърдено Решение № 88 от 23.03.2010 год. по гр.д.№ 399/2009 год. на РС-Бяла. С тази част на решението, първоинстанционният съд е приел за основателен предявеният от В. Д. Р. иск с правно основание чл.534 ал.1 ТЗ за сумата 15130 лв. дължима по издаден на 27.12.2001 год. запис на заповед с падеж 30.03.2002 год. В частта с която въззивният съд е отменил първоинстанционния акт и е отхвърлил обективно съединения иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 8632.06 лв., като необжалвано от Р., решението на Русенския окръжен съд е влязло в сила.
Твърдението в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е, че са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК
Основанието по т.1 се свързва с противоречие с практиката на ВКС, материализирана в Решение № 208/2006 год. по т.д.№ 498/2005 год. на ВКС-ТК, І т.о. при произнасянето по въпроса: „предявяването за плащане представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението”.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице на първо място, поради това, че решението на 3-членен състав на ВКС, постановено при действието на ГПК (отм.) не съставлява задължителна практика – ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС и на второ място – че цитираното изречение от решението по т.д.№ 498/2005 год. на ВКС е във връзка с произнасянето по дължимостта на обезщетението за забава по чл.86 ал.1 ЗЗД и по-конкретно – неговият начален момент. Както бе посочено по-горе, обективно съединеният иск по чл.86 ал.1 ЗЗД е отхвърлен с влязло в сила решение.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, което касаторът свързва със срока на погасителната давност. Въпросът е формулиран неясно „няма практика относно това, колко давностни срока могат да текат при искове по запис на заповед”. Не е ясно за кои конкретни искове иде реч, но тъй като в случая се касае за иск по чл.534 ал.1 ТЗ, ще следва да се отбележи, че съдебната практика по прилагането на чл.531 ТЗ и чл.534 ал.2 ТЗ е обилна и непротиворечива, т.е. предпоставката по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 305 от 21.06.2010 год. по гр.д.№ 448/2010 год. на Русенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.