3
Определение по ч.т.д.№ 798/2010 год. на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ __________
София, _____________ 2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на десети декември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 798 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на “А. Банк”А.Е.-Гърция, чрез “А. банка – клон България” срещу въззивното Определение № 425 от 02.08.2010 год. по ч.гр.д.№ 179/2010 год. на Силистренския окръжен съд.
С това определение е потвърдено разпореждането от 24.06.2010 год. по ч.гр.д.№ 960/2010 год. на Силистренския районен съд с което е отхвърлено искането на банката за издаване на основание чл.417 т.2 ГПК в нейна полза на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя Г. Б. А.. Съдилищата са приели за недоказано твърдението на заявителя, че е настъпила предсрочната изискуемост на предоставения кредит, произтичаща от неплащането на падежа на повече от две погасителни вноски.
Частният жалбоподател “А. Банк”А.Е.-Гърция, чрез “А. банка – клон България”, счита, че определението е неправилно, като противоречащо на материалния и процесуалния закон. Изложението по чл.284 ал.3 т.1 вр.чл.280 ал.1 ГПК съдържа позоваване на задължителна съдебна практика – чл.280 ал.1 т.1 ГПК при произнасянето по въпроса: необходимо ли е предварително изявление за обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем, ако в договора е постигнато съгласие за автоматично настъпване на предсрочната изискуемост при неплащането на две погасителни вноски.
Ответникът по касация Г. Б. А. не е депозирал отговор по реда и в срока на чл.276 ал.1 ГПК.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК срещу определение, даващо разрешение по същество на друго производство и по отношение на него съгласно чл.274 ал.3 ГПК намира приложение чл.280 ал.1 ГПК. При преценката относно допустимостта на касационното обжалване, съдебният състав приема следното:
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. Изводите на въззивния съд не се основават на неправилно произнасяне по посочения въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС, а на това, че в представения по делото договор, такова предварително изразено съгласие липсва.
Касаторът смесва понятията “настъпване на предпоставките за предсрочна изискуемост” и “обявяване на кредита за предсрочно изискуем”. Многократно ВКС е имал случай да се произнесе, а и в представените съдебни актове това становище се съдържа, че когато в договора обявяването на кредита за предсрочно изискуем е предвидено диспозитивно, в този случай обявяването на предсрочната изискуемост съставлява действие, предхождащо сезирането на съда. Доказателства за такова отправено изявление следва да бъдат представени като приложение към заявлението. Не се изисква предхождащо заявлението изявление, в случай, че още при сключването на договора (и това е отразено в съдържанието му), кредитополучателят предварително е изразил съгласие при неплащането на анюитетните вноски кредитът автоматично да стане изискуем. Нито в чл.20, нито в чл.21 на договора се съдържа такова предварително изразено съгласие (каквото е твърдението на банката). Както правилно е констатирал и въззивния съд, липсва и такава номерация – чл.19.1, на каквато се е позовавал заявителя във въззивното производство. Клауза за предварително съгласие, респ. изрично предвидено автоматично настъпване на предсрочната изискуемост в договора не се съдържа.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 425 от 02.08.2010 год. по ч.т.д.№ 179/2010 год. на Силистренския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.