3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№30
София, 17.01.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 305 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. Н. П. срещу Решение № 977 от 13.12.2010 год. по гр.д.№ 687/2010 год. на Софийски апелативен съд с която, произнасяйки се по въззивна жалба на П. срещу Решение № 1593 от 09.04.2010 год. по гр.д.№ 3827/2008 год. на Софийския градски съд е потвърдил първоинстанционния акт в отхвърлителната му част, приемайки, че дължимото на П. от [фирма] застрахователно обезщетение не следва да надвишава 10000 лв. В частта с който искът с правно основание чл.226 ал.1 КЗ на П. срещу [фирма] е уважен до този размер, въззивното решение е влязло в сила.
Искането е за касиране на решението на САС в частта с която е приел, че искът е неоснователен за сумата над 10000 лв. и до предявения размер от 30000 лв.
Ответникът по касация [фирма] не е депозирал писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК.
Ищецът е пострадал в резултат на ПТП на 02.09.2008 год., вина за което има Й. Й. – водач на служебен автомобил микробус „Ситроен” мод.”Джъмпер“, собственост на [фирма]. Позовавайки се на това, че автомобилът е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при [фирма], И. П., е предявил пряк иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ срещу застрахователя за присъждане на неимуществени вреди в размер на 30000 лв.
Последователно подържаната теза на ответника е, че претендираното обезщетение е със завишен размер.
Първоинстанционният съд е уважил иска до размера на 8000 лв. Сезиран с въззивната жалба на ищеца, съставът на САС е увеличил обезщетението до 10000 лв. Мотивирал се е с това, че в резултат на ПТП И. П. е получил спукване на лъчева кост, което е затруднило движението на десния горен крайник за период от около 30 дни. Взел е предвид посочените в анамнезата охлузвания и натъртвания, въпреки липсата на отразено в медицинската документация лечение, поради това, че И. е лекуван амбулаторно. Позовал се е на това, че болките и страданията са търпени в период от около 45-60 дни със средна интензивност.
В касационната жалба се съдържат доводи по прилагането на чл.52 ЗЗД. В молба от 07.02.2011 год., имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК конкретен обуславящ правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК не е формулиран – т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС. Касаторът сочи, че разглеждането на спора ще е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – уеднаквяване практиката на съдилищата при прилагането на критериите за справедливост при присъждане на обезщетения за неимуществени вреди.
Съдебният състав счита, че не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради следното:
Както многократно е имал случай да посочи ВКС, не може да има унифициране на критериите за справедливост. Ако съдилищата не са мотивирали изводите си относно размера на присъжданите обезщетения, това би съставлявало нарушение на процесуалния закон и оттам основание за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол. Не би могло, обаче, да има единни критерии по прилагането на чл.52 ЗЗД. Критериите за справедливост са специфични за всеки отделен случай и унифицирането им би ги обезсмислило. Във всеки отделен случай съдилищата дължат преценка за дължимото обезщетение с оглед всички данни по конкретното дело – обстоятелства при деликта, естеството на увреждането, естеството и интензивността на претърпените болки и страдания, тяхната продължителност и последици и пр. Преценяват се всички релевантни факти и обстоятелства, а те не могат да бъдат еднакви при различните съдебни спорове, доколкото идентични случай на деликт на болки и страдания, отражения върху психиката физиката и пр. няма.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 977 от 13.12.2010 год. по гр.д.№ 687/2010 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.