3
3
Определение по т. д. № 735/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 735/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№125
София, 24.02.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 735 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма],[населено място] срещу въззивно решение № 384/06.04.2010 г. по в. гр. д. № 126/2010 г. на П. апелативен съд, с което е потвърдено решение № 408 от 16.10.2009 г. по т. д. № 216/2009 г. на П. окръжен съд, с което е уважен предявеният от А. за следприватизационен контрол срещу дружеството – жалбоподател, иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата 25 000 лв., съставляваща неустойка за неизпълнение на задължения по т. 4.1 от договор за покупко-продажба на дялове от 30.09.1998 година; присъдена сумата 1003,46 лв. – обезщетение за забава за времето от 24.12.2008 г. до датата на депозиране на исковата молба, както и на законна лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане, и разноските по делото.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле, визирайки чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдението, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по въпроса за тълкуването и прилагането на понятията обективна невъзможност и непреодолима сила, както и за това изпълнен ли е договорът за приватизационна продажба.
Ответникът по касационната жалба – А. за следприватизационен контрол,[населено място] не взема становище по допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът не е посочил основанието за приложното поле на касационното обжалване, като не е определил кой е материалноправния или процесуален въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт при наличието на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
Основанието по цитираната правна норма за допускане на касационно обжалване следва да бъде посочено от касатора конкретно, т. е. точно и мотивирано посредством изложението на касационните основания, съобразно чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК и разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което в случая не е сторено.
Формулираният общ материалноправен въпрос за тълкуването и прилагането на понятията ”непреодолима сила” и “обективна невъзможност” би могло да се приеме, че е от значение за крайния изход на делото, предвид препращащите мотиви на въззивната инстанция по реда на чл. 272 ГПК досежно въведено възражение от ответника за наличие на обективна невъзможност за изпълнение на приватизационната програма.
Като недоказано следва да се прецени допълнителното изискване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, предвид посочването от жалбоподателя на това основание, без същото да е мотивирано. Допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК би била налице при непълнота или неяснота в закона, които да налагат преодоляването им по тълкувателен път, или когато в резултат на промяна на конкретните обстоятелства се налага даване на нови правни разрешения. Необходимо е и кумулативното наличие на двете особени предпоставки – значението за точното прилагане на закона и за развитие на правото, които изобщо не са налице. Относно позоваването на особените правила за неизпълнение на търговски сделки и в частност на непреодолима сила /чл. 306 ТЗ/, то специалната правна уредба в ТЗ спрямо чл. 81 от ЗЗД също почива на идеята за невиновната невъзможност, при ясно и точно изразени предпоставки за приложимост.
Всъщност, в изложението касаторът е мотивирал поддържаното основание за достъп до касационно обжалване с инвокираните основания за неправилност на въззивния съдебен акт. Законодателят обаче ясно е разграничил приложното поле на касационно обжалване от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, а във фазата по чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК е процесуално недопустимо произнасянето по законосъобразността на правните изводи на съда по поставените въпроси. В тази насока са и задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени[населено място] решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 384/06.04.2010 г. по в. гр. д. № 126/2010 г. на П. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: