Определение №725 от 41225 по търг. дело №19/19 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№725

София, 12.11.2012 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева

като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 19 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Г” срещу Решение № 81 от 11.10.2011 год. по т.д.№ 217/2011 год. на Бургаския апелативен съд с което е потвърдено Решение № 140 от 26.04.2010 год. по т.д.№ 295/2010 год. на Бургаския окръжен съд. С това решение, първоинстанционният съд е приел за основателен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск на [фирма] (сега [фирма]) срещу Г за установяване дължимостта на сумата 33496.97 лв. за която на основание и по реда на чл.410 ГПК е издадена на 24.03.2010 год. по ч.гр.д.№ 1980/2010 год. на РС-Бургас, Заповед № 1173 за изпълнение на парично задължение, произтичащо от незаплатено възнаграждение по договор за доставка и монтаж на хидроизолация на обект „Р.” – складова база,@@8@ [населено място].
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация [фирма], чрез процесуалния си представител е депозирал писмен отговор в който се съдържа становище, че липсва основание за допускане на касационен контрол, както и че жалбата е неоснователна. Поискал е присъждането на разноски.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се съдържа позоваване на чл.280 ал.1 т.1 т.2 и т.3 ГПК. Основанията по т.1 и т.2, касаторът свързва с въпроса: „Може ли авансово издадената фактура за извършени СМР, без към нея да са приложени актове обр.19 за приемане на извършените СМР да обоснове уважаването на иск за присъждане на част от сумата по така издадената авансова фактура”. Посочени са решения на ТК на ВКС, постановени по реда на ГПК-1952 год.
Вторият въпрос е: „Кога едно възражение за прихващане е допустимо направено в процеса и е ли същото недопустимо по съображения, че не е конкретизирано”. По този въпрос също се твърди, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, като позоваването е на решения и определения на ГК и ТК на ВКС по конкретни казуси, по които е било направено възражение за прихващане.
Останалите два правни въпроса са свързани с неприемане на насрещния иск от БОС и следвало ли е съдът служебно да докладва насрещната ИМ за образуване на друго производство и твърдението за неправилност на определение с което не е допуснато събирането на доказателства.
Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице нито едно от основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол, се основава на следното:
Първият от посочените въпроси би имал евентуално отношение към заповедното производство и по-конкретно – документите, приложени към заявлението, обосноваващи издаването на заповедта по чл.410 ГПК. В рамките на производството по чл.422 ГПК в което се установява дължимостта на вземането за което е издадена заповедта, тези доказателства са били събрание.
Вторият въпрос е свързан с конкретна преценка на направено възражение за прихващане – конкретизирано ли е или не. Този въпрос е фактически, а не правен. В настоящия случай възражението е заявено като глобална сума, надхвърляща исковата, за която се твърди, че произтича от други облигационни правоотношения. Въпреки дадената от съда възможност за конкретизация, такава не е направена, а ответникът е заявил, че подържа разликата над сумата по първоначалния иск, като насрещно заявена претенция.
Същото касае и другите два посочени въпроса, които нямат характеристиката на значими правни въпроси, а по естеството си съставляват твърдение за неправилни процесуални действия. Образуването на друго производство след отказа за приемане на насрещния иск е въпрос, не свързан със съществото на спора, а правилността на определението за допускане/събиране на доказателства би имало евентуално значение при проверка по чл.281 т.3 ГПК, но не и при преценка на приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК.
Разноски от ответника по касация не следва да бъдат присъдени, тъй като в представеното пълномощно за адв.С. е посочен размерът на договореното възнаграждение – 500 лв. Липсват каквито и да е данни, че договореното възнаграждение е било платено.
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 81 от 11.10.2011 год. по т.д.№ 217/2011 год. на Бургаския апелативен съд.
ОСТАВЯ без уважение искането на АДМ К.-БГ”Е. за присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top