3
Р Е Ш Е Н И Е
№141
Гр.София, 28.01.2013г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 44 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Ц. В. и Р. Ц. В., [населено място] срещу решение № 1298/19.10.2009г., постановено по гр.д.№ 1683/2009г. от Софийския апелативен съд, с което е обезсилено решение от 30.04.2009г. по гр.д.№ 4818/2007г. на Софийския градски съд и е прекратено производството по делото. С първоинстанционното решение ЗД [фирма] е осъдено да заплати на касаторите застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 50000 лв.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно и молят за неговата отмяна.
Ответникът ЗД [фирма], [населено място] оспорва жалбата.
С определение № 452/04.06.2010г. ВКС, ТК, І отделение допусна касационното обжалване по въпросите за допустимостта и основателността на иск, предявен от пострадалия срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” в случай на издадено осъдително решение срещу прекия причинител на увреждането. Със същото определение съставът на ВКС спря производството по делото на основание чл.292 ГПК до произнасянето по тълк.д.№ 1/2010г. на ОСТК на ВКС.
С Тълкувателно решение № 2/10г. от 06.06.2012г. по тълк.д.№ 1/10г. ОСТК на ВКС прие: При уважен иск срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД е допустим прекият иск на увреденото лице по чл. 407, ал. 1 ТЗ (отм.), съответно по действащия чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Плащането на сумата, присъдена на увреденото лице на основание чл. 45 ЗЗД, няма значение за допустимостта на прекия иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ (отм.), съответно по чл. 226, ал. 1 КЗ, но е от евентуално значение за неговата основателност.
По същество на касационната жалба.
За да постанови обжалваното решение Софийският апелативен съд е приел, че след като веднъж е ангажирана по съдебен ред деликната отговорност на прекия причинител на вредата, то за същите вреди, макар и на друго основание, не могат да се претендират същите обезщетения. С предявяването на исковете в наказателния процес, на основание чл.45 ЗЗД, ищците са предпочели да насочат претенциите си за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от прекия причинител, поради което е недопустим иск, предявен срещу застрахователя, който не е солидарен длъжник с причинителя на увреждането.
С оглед на даденото разрешение в ТР №2/2010г. на ОСТК на ВКС предявеният иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ от увредените лица срещу застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност” е допустим. Обжалваното въззивно решение за обезсилване на първоинстанционния съдебен акт и за прекратяване на производството по делото е неправилно, поради което следва да се отмени и делото да се върне на САС за ново разглеждане на основание чл.293, ал.3 ГПК за постановяване на решение по въззивната жалба на ЗД [фирма]. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе по разноските за водене на делото във ВКС съгласно чл.294, ал.2 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1298/19.10.2009г., постановено по гр.д.№ 1683/2009г. от Софийския апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.