3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 530
Гр.София, 20.06.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря…………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3568 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 592/28.03.13г., постановено по гр.д.№ 153/13г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1885/25.10.12г. по т.д.№ 620/12г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявения иск от касатора против [фирма], [населено място] за заплащане на основание чл.266, ал.1 ЗЗД на сумата от 57108 лв., представляваща дължимо възнаграждение за изпълнени СМР по договор от 20.12.06г. Подадена е и частна жалба срещу определение № 876/16.04.13г., с което касаторът е осъден да заплати разноски по делото в размер на 2500 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът оспорва касационната и частната жалби.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в периода от 15.01.07г. до 31.01.07г. настоящият касатор е изпълнил СМР по договор от 20.12.06г. на стойност 57108 лв., които са приети от възложителя без възражения. Решаващият състав е отхвърлил иска поради погасяване на вземането за възнаграждение по давност. Изложени са съображения, че давностният срок по чл.110 ЗЗД е започнал да тече съгласно чл.114 ЗЗД от 01.02.07г. – датата на съставяне на двустранния констативен протокол за извършената работа, с който същата се счита за приета по реда на чл.6 и чл.7 от договора. Възражението, че давността е започнала да тече от датата на издаване на данъчна фактура е счетено за неоснователно, тъй като същото има значение за забавата на възложителя, но не и за изискуемостта на вземането.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Касаторът се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Поддържа, че в практиката на ВКС – решение № 103/08.10.09г. по т.д.№ 68/09г. на І т.о. е прието, че правилото, че давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, се прилага, като се зачитат конкретните уговорки в договора, свързани с настъпване на изискуемостта. Посочени са и две решения на първоинстанционни съдилища, за влизането в сила на които няма данни по делото и в същите е застъпено становище, свързващо изискуемостта на вземането със уговорения срок за заплащане на възнаграждението. Касаторът обосновава въпроса за момента на настъпване на изискуемостта с обстоятелството, че в договора между страните е уговорено /т.11/, че заплащането на възнаграждение следва да става не с приемане на СМР, а в срок от 5 работни дни от представянето на необходимите документи по т.7, т.8.1 и с издаването на фактурата по т.10. В случая работата е приета на 01.02.07г., фактурата е издадена на 05.02.07г., връчена е на 28.03.07г. и според касатора вземането е станало изискуемо на 05.04.07г., а исковата молба е постъпила в съда на 10.02.12г.
В решение № 103/08.10.09г. по т.д.№ 68/09г. на ВКС, ТК, І т.о. е постановено по иск за заплащане на неустойка, по който е заявено възражение за погасяване на вземането по давност. В конкретния договор е било уговорено, че задължението на купувача да заплати неустойка следва да се изпълни в 7-дневен срок след уведомяване на продавача за размера й. Давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, като се зачитат конкретните уговорки в договора, свързани с настъпването на изискуемостта, както и възможността неустойката да е с модалитет – условие, срок. В посочените хипотези изискуемостта на неустойката настъпва в съответствие с модалитета.
По тези съображения касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието на обжалваното решение с практиката на ВКС по въпроса за началния момент на течението на погасителната давност по договор за изработка.
По подадената частна жалба съставът ще се произнесе след произнасяне по спора по същество.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 1142.16 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 592/28.03.13г., постановено по гр.д.№ 153/13г. от Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 1142.16 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.