3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 754
Гр.София, 10.11.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 385 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “А.” АД, гр.Бяла срещу решение № 1/29.01.2010г., постановено по гр.д.№ 1194/2009г. от В. окръжен съд, с което е обезсилено като недопустимо решение № 84/17.07.2009г. по гр.д.№ 364/2008г. на Павликенския районен съд за осъждане на “К.” ЕООД, гр.Павликени да заплати на “А. сумата от 2000 лв., представляваща част от дължимата сума от 24780 лв. по фактура № 629/02.02.2006г., сумата от 770.92 лв. – мораторна лихва за периода от 16.11.2005г. до 29.08.2008г. и сумата от 20000 лв., представляваща част от дължимата сума от 24780 лв. по фактура № 629/02.02.2006г. и мораторна лихва от 8057.03 лв. за периода от 16.11.2005г. до 09.10.2008г. и е прекратил производството по делото.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът “К., гр.Павликени не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е констатирал, че производството по делото е образувано по предявени осъдителни искове за вземания, които са предмет на издадени заповеди за изпълнение. Изложил е съображения, че за заявителя в заповедното производство, в полза на когото е издадена заповед за изпълнение, съществува правен интерес от предявяване само на установителен иск за признаване на вземането му съгласно разпоредбата на чл.422 ГПК. Предявените осъдителни искове са недопустими поради липса на правен интерес, поради което първоинстанционното решение за уважаването им е обезсилено, а производството по делото е прекратено. Първоинстанционният съд в доклада на делото по чл.146, ал.1 ГПК е посочил като правна квалификация на исковете чл.327, ал.1 ТЗ във с чл.318 ТЗ – неизпълнение на задължение за заплащане на цената по търговски договори за покупко – продажба и чл.86 ЗЗД за лихва за забава. В съдебното решение квалификацията на исковете е обвързана и с нормата на чл.422, ал.1 ГПК.
Касаторът поставя следните процесуални въпроси: 1. Има ли съдът задължение да указва на ищеца по иск с правно основание чл.422 ГПК несъответствията между изложените обстоятелства в исковата молба и заявения петитум?, 2. Коя е правната квалификация на предявения иск – тази, заявена от страната, тази приета от съда в разпореждането по чл.140 ГПК, или тази, посочена от съда в съдебното решение?, 3. Какви са правомощията на въззивната инстанция ако има несъответствие между квалификацията, дадена от съда в предварителния доклад и в решението, без да е извършено изменение на иска? и 4. Може ли въззивната инстанция да прави самостоятелна квалификация на предявения иск?
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Поставените въпроси са от значение за изхода от спора относно проверката за допустимост на предявения иск, извършвана от първоинстанционния съд, разглеждащ иск по чл.422 ГПК, както и за правомощията на въззивната инстанция, в случай на несъответствие между правната квалификация на иска според доклада на делото по чл.146 ГПК и в съдебното решение. Предвид на обстоятелството, че въпросите са поставени в контекста на исково производство, развило се след издаване на заповед за изпълнение, по същите не съществува практика със задължителен характер за съдилищата, поради което касационното обжалване следва да се допусне съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По отношение на втория и четвъртия въпрос за определяне на правната квалификация на иска от първоинстанционния и от въззивния съд, предпоставките за допускане на касационото обжалване не са налице – отговорите се съдържат в нормите на чл.146, чл.236 и чл.270 ГПК.
По тези съображения касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по въпросите: 1. Следва съдът на указва на ищеца по иск, предявен по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК, несъответствието между изложените в исковата молба обстоятелства и заявения петитум? и 2. Какви са правомощията на въззивната инстанция ако има несъответствие между квалификацията, дадена от съда в предварителния доклад и квалификацията в първоинстанционното решение, ако не е било предприето изменение на иска?
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 616.56 лв. в едноседмичен срок от съобщението.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1/29.01.2010г., постановено по гр.д.№ 1194/2009г. от В. окръжен съд. УКАЗВА на касатора “А., гр.Бяла в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото квитанция за внесена държавна такса в размер на 616.56 лв. по сметка на ВКС, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.