3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№157
Гр.София, 23.02.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 467 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 35/19.11.2010г., постановено по в.гр.д.№ 808/10г. от Пловдивския апелативен съд, в частта, с което потвърдено решение № 244/28.06.2010г. по т.д.№ 896/09г. на Пловдивския окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на Г. Х. Х. и С. И. Х. законната лихва върху сумата от 30000 лв. за периода от датата на настъпване на застрахователното събитие – 18.04.2009г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която не е уважено възражението му за прихващане за сумата от 511 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответниците оспорват жалбата. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен застрахователен договор по имуществена застраховка “Каско”, като застрахователното събитие “кражба” на автомобила е настъпило на 18.04.2009г. Решаващият състав е приложил общите условия на договора, според които застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение не по-късно от 15 дни от представянето от застрахования на всички необходими документи, но е приел, че застрахователят изпада в забава от датата на настъпването на застрахователното събитие. По направеното възражение за прихващане със сумата от 511 лв. въззивният съд е посочил, че тази сума е компенсирана от разликата над сумата от 30000 лв., поради което не се налага съдебно прихващане.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че следва да се допусне касационното обжалване.
Според касатора въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за началния момент, от който се начислява обезщетението за забава в размер на законната лихва, в случаите, когато паричното задължението е с определен срок. Сочи решения на ВКС, като отбелязва, че законна лихва от датата на увреждането се присъжда само при обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност”, каквото, в случая, не се претендира. По възражението за прихващане – се позовава на ТР № 1/01г., доколкото счита мотивите на въззивния съд за неразбираеми.
Приложените към жалбата решения на ВКС са по искове с правно основание чл.402 /отм./ ТЗ. Съставът на ВКС е запознат и с Решение № 217/21.01.10г. по т.д.№ 149/09г. на ІІ т.о., решение № 60/29.04.11г. по т.д.№ 381/10г. на ІІ т.о. и Решение № 126/02.10.09г. по т.д.№ 290/09г. на ІІ т.о. В посочените решения е направено разграничение между отговорността на застрахователя по прекия иск на увреденото лице, отговорността на Гаранционния фонд и по регресния иск на застрахователя. Всички решения са по искове, произтичащи от застраховка “Гражданска отговорност”. С оглед на принципните разрешения, дадени по реда на чл.290 ГПК, касационното обжалване следва да се допусне съгласно чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като при разглеждането на жалбата по същество, съдът ще се произнесе по приложението на нормите на чл.84, ал.1 и ал.2 ЗЗД или съответно на чл.84, ал.3 ЗЗД. По втория въпрос е от значение вида на изявлението за прихващане, поради което касационното обжалване следва да допусне, доколкото въззивният съд е отказал да разгледа възражение за съдебно прихващане, но е зачел последиците на извършена материалноправна компенсация.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 58.92 лв./ върху сумата от 511 лв. и сумата от 2434.99 лв. – законната лихва върху главницата от 30000 лв. от 18.04.09г. до предявяване на иска – 22.12.09г./ по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 35/19.11.2010г., постановено по в.гр.д.№ 808/10г. от Пловдивския апелативен съд, в частта, с което потвърдено решение № 244/28.06.2010г. по т.д.№ 896/09г. на Пловдивския окръжен съд за осъждане на [фирма], [населено място] да заплати на Г. Х. Х. и С. И. Х. законната лихва върху сумата от 30000 лв. за периода от датата на настъпване на застрахователното събитие – 18.04.2009г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е счетено за неоснователно възражение за прихващане и искът за заплащане на застрахователно обезщетение е уважен размер на 511 лв..
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 58.92 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.