1
Решение по т. д. № 709/ 2012 г., ВКС, Търговска колегия, І-во отд.
Р Е Ш Е Н И Е
№158
гр. София, 28.12.2012 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
при участието на секретаря К. Атанасова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя Т. Райковска т. дело № 709/2012 година.
Производството е по реда на чл. 47, ал. 1, т. 3 ЗМТА.
Образувано е по молба на [фирма] , [населено място] за отмяна на основание чл. 47, т. 3 ЗМТА на решение от 03.04.2012 г. по в. а. д. № 497/2010 г. на АС при Б., с което молителят е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 264 227,54 лв., съставляваща дължимо възнаграждение за извършени строително монтажни работи и доставки по договор за строителство от 19.03.2009 г. и анекс към него от 11.05.2009 г.; сумата 80 217,44 лв., представляваща половината от удържана гаранция по всички платени по договор за строителство суми; законна лихва за забава върху гаранционната сума, считано от 28.08.2010 г. до окончателното изплащане на дължимата главница ; сумата 84 482,32 лв., съставляваща дължима неустойка за забава по чл. 56 от договора за строителство, и разноски по компенсация 18 678 лв.
Искането за отмяна се основава на тезата, че решението на арбитражния съд следва да бъде отменено, поради противоречие с обществения ред /чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА/, тъй като са били нарушени основни принципи на правопорядъка на Република България – принципът на законност, принципът за равенство на страните, принципът за дирене на обективната истина и правото на справедлив процес. Поддържано е нарушение на правилата на процесуалния обществен ред при конституиране на арбитражния състав, посочването и участието на арбитър И. М., който бил кум на адвоката, представляващ ищеца в арбитражното производство.
В изложението по исковата молба се развива разбирането, че арбитър М. е следвало да декларира всички обстоятелства, които могат да породят основателни съмнения за неговата безпристрастност и независимост, което не бил сторил в началото на производството, тъй като изготвената декларация по чл. 7, ал. 1 от Устава на АС при Б. не съдържала подобна информация. В последствие, по искането за отвод на решаващия орган, съдът приел, че близките отношения между арбитър и процесуален пълномощник на страна в процеса не съставляват основание за отвод, тъй като не предизвикват основателни съмнения в безпристрастността му.
В съдебно заседание молителят поддържа искането и представя писмени бележки.
Ответникът оспорва иска и излага съображения за неоснователност на въведените от ищеца твърдения относно наличието на предпоставки по чл. 47, т. 3 ЗМТА.
Върховният касационен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с въведените от ищеца основания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в настоящото производство, приема за установено следното:
По допустимостта на иска:
Искът е предявен пред ВКС в рамките на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА от легитимирана страна срещу влязъл в сила правораздавателен акт на недържавна институция – АС при Б., поради което е процесуално допустим.
По основателността на исковата претенция:
Според ищеца [фирма], участието на арбитъра И. М., посочен от [фирма] – ищец в арбитражното производство, като арбитър и член на състава, разглеждащ предявени от [фирма] обективно съединени искове срещу [фирма] на обща стойност 401 986,83 лв., декларирането от арбитъра на липсата на каквито и да е било преки или косвени връзки със страните, респ. с техните законни представители / чл. 7 от Правилника на АС на Б./, и установяването на противното в последствие /при направено от ответника своевременно искане за отвод/ чрез факта за наличие на връзка с адвоката на ищеца- свидетел (кум) на сватбата му, както и неглижирането на този факт от решаващия състав в определението му от 22.12.2010 г., с което е отхвърлена молбата за отвод, предизвиква основателни съмнения за преднамерен избор на арбитър с цел получаване на предимство в състезателен процес, и съставлява основание за отмяна по чл. 47, т.3 ЗМТА.
Изложени са доводи, че с тези действия по конституирането на арбитражния състав, са нарушени основни принципи на правопорядъка на РБългария, и най-вече на правото на справедлив процес и безпристрастен съд.
Несъмнено е, че макар и конвенционален, арбитражният процес е подчинен на конституционно прогласените и международно приетите принципи на равенството на страните и правото им на участие и защита в производството по делото, които, като израз на състезателното начало, са основополагащи за действащия в страната правов правопорядък. Следователно, поради своя повелителен характер, тези принципи се явяват и пределните граници на договорната свобода, с която страните разполагат при уреждане на арбитражното производство.
С понятието ”обществен ред” се обхващат тези повелителни норми, които образуват основата на правопорядъка. В практиката на ВКС по прилагане на чл. 47, т. 3, пр. 2-ро ЗМТА се приема, че противоречие с обществения ред ще има тогава, когато са нарушени онези императивни правни норми от публичен характер, които са установени от Конституцията и формират основите на правовия ред в държавата.
В конкретния случай, с арбитражното решение, чиято отмяна се иска, са нарушени такива ”свръхповелителни“ правни норми, обосноващи и налагащи да се приеме, че арбитражното рещение противоречи на обществения ред на РБългария.
За да се избегне необходимостта от отстраняване на вече назначен арбитър, чл. 13 ЗМТА задължава всяко лице, на което е предложено да бъде арбитър да посочи всички обстоятелства, които могат да породят основателни съмнения относно неговата безпристрастност или независимост. Същото задължение има и вече назначеният арбитър. В конкретния случай, при зачитане на факта, че исковата молба е подадена от представляващия търговското дружество изпълнителен директор, а адвокат Г. се е легитимирала по делото като повереник на ищеца в първо съдебно заседание, състояло се на 08.12.2010 г., следва да се приеме, че за арбитъра М. към този момент е било налице задължение за деклариране на обстоятелството, че е налице връзка между него и процесуалния представител на ищеца.
Именно по повод направено, изрично искане за отвод на арбитъра от представителя на ответното дружество в съдебното заседание, мотивирано с близки отношения в резултат на кумство /арбитърът е свидетел на сватбата на адв. Г./ и аргументи за предизвикани основателни съмнения във връзка с безпристрастността на члена на арбитражния състав, на л. 119 от делото е приложено последващото писмено обяснение от арбитъра до членовете на решаващия състав. В това писмено обяснение арбитърът потвърждава факта, че преди 28 години деклариращият е бил кум на сватбата на адвокат Г., но отрича лична заинтересованост от изхода на делото и по този начин обосновава отказа си да се отведе от разглеждането на конкретното дело.
С определение от 22.12.2010 г. решаващият състав е оставил без уважение отвода, поради неоснователност. Съображенията на състава са свързани с аргументите, че арбитърът М. не е знаел, че ищецът ще бъде защитаван от адв. Г.; че посоченото от ответника качество ”кум” не е измежду изброените в чл. 22, ал. 1, т. т.1 – 5 ГПК, които процедурни правила арбитражният състав възприема и обсъжда; че няма друго основание за несъвместимост на арбитъра, съобразно чл. 7, ал. 1 и ал. 4 от Устава на АС при Б.; че в Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, кумовете и кумците не са квалифицирани като „свързани лица” – § 1, т. 1 от ПЗР; че кумството, подобно на други религиозно обусловени и обичайно възникнали обвързаности като кръстничество, побратимство, храненичество и пр., традиционно не са изброявани в българското законодателство като основаващи подозрителна обвързаност; че в резултат на социална дезинтерграция в последните десетилетия се наблюдава тенденция към отстлабване на родствените, религиозните, националните и традиционните връзки, за сметка на отношенията, възникващи на чисто личен и автономен избор,които поначало не се закрепват документално. Счетено е, че такива отношения не са свързани с каквато и да е зависимост, нито подобен интерес би могъл да има пряко парично изражение, тъй като нямало данни адвокатският хонорар на процесуалния представител на ищеца да съдържа уговорка за плащане на възнаграждение според резултата и пр.
Подобни изводи не се споделят от настоящия състав. Вярно е, че определението на арбитражния състав не е било обжалвано по реда на чл. 16 и сл. ЗМТА пред държавния съд , но това обстоятелство не води до погасяване на правото на страната в процеса да се позове на факта, че арбитражното производство не се е развило пред, съответно и последвалото решение не е поставено от безпристрастен съд, при нарушаване принципа на равнопоставеност на страните , т. е. на едно от основанията по чл. 47, т. 3 ЗМТА.
По своята същност производството по чл. 16, ал. 1 ЗМТА по жалба срещу отказа на арбитър да приеме предявения отвод, е спорно правораздавателно производство, тъй като съдът действа в случая като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт – акт, постановен в арбитражен процес. Законодателят не е предвидил изрично приключването на съдебното дирене да преклудира това право. С оглед факултативността на процедурата по чл. 16 ЗМТА, няма пречка страната да не се възползва от нея, а да релевира нарушението на правата си по исков ред, стига да е спазила разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗМТА.
Следва да се съобрази и настъпилата промяна в законодателната уредба в чл. 16 ЗМТА – ДВ, бр. 38/2001 г. , където се предвиди при обжалване на определението, с което не е бил приет отвода, възможност арбитражният съд, вместо да спре производството /редакция до изменението през 2001 г./, да може да продължи разглеждането на делото и да постанови решение, въпреки отвода и жалбата.
Следователно, не би могло да се приеме, че за обосноваване на основание за отмяна по чл. 47, т. 3 ЗМТА, свързано с нарушаване на обществения ред, е от значение изчерпване на правото на обжалване на определението, с което арбитражният съд не уважава отвода, както счита ответника по исковата молба.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая действително е било нарушено правото на ищеца на безпристрастен съд. Нито законът, нито правилникът на АС при Б. въвеждат изчерпателна дефиниция на понятието „обстоятелства, пораждащи съмнение в безпристрастността на арбитър”. Не може обаче, да бъде споделена тезата, че фактът, че арбитърът е бил кум на сватбата на адвоката, представляващ ищеца, не съставлява „ обстоятелство”, което следва да бъде отразено в декларацията или в последствие съобразено в производството още при легитимирането на процесуалния пълномощник на страната. В случая, не следва да се неглижира нито отдалечеността във времето на констатирания факт, тъй като подобни действия по своята същност са непреходни и създават по начало трайни връзки между участниците, нито самото съдържание на безспорно установената връзка, надхвърлящо белезите на обикновено познанство /за кумове се избират близки хора, на които може да се разчита в добри и трудни моменти/.
Извършеният подробен анализ на действащото законодателство в арбитражното решение в опит да се обоснове липса на законови основания за приемане на отвода на арбитъра, е формалистичен и съставлява опит акцент да бъде поставен върху буквата, но не и върху смисъла на закона, което е довело и до незачитането на установените обстоятелства на връзка между арбитър и процесуалния представител на една от страните. С това свое поведение арбитражният съд е нарушил правото на страната на справедлив процес, тъй като съмнението за връзка и зависимост между посочения от ищеца арбитър и адвоката на ищцовото дружество не е било преодоляно.
Заявените с исковата молба твърдения са от естеството да обосноват постановяване на арбитражно решение, с което исковете на ищеца са уважени, в противоречие с обществения ред на Република България. Безпристрастността на съда като институция /вкл. на арбитражния съд/ съставлява основа на правовия ред в Република България и неговото нарушаване съставлява основание за отмяна на постановеното арбитражно решение.
Въз основа на съображенията по-горе, настоящият състав счита, че предявеният иск е основателен, поради което следва да бъде уважен. С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените по делото разноски в исковото производство, възлизащи на 17 157,10 лв., заплатена държавна такса
Предвид изложеното, като счете, че са налице основания за отмяна на арбитражното решение на визираното по-горе основание по чл. 47, т. 3 ЗМТА, ВКС, състав на Търговска колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл. 47, т. 3 ЗМТА решението от 22.02.2012 г. по в. а. д. № 497/ 2010 г. на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма] , [населено място], ЕИК[ЕИК] сумата 17157,10 лв., представляваща направени разноски в исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: