4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 832
Гр.София, 09.12.2010.г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 388 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на А. П. АГ, Ф. и “Р., гр.Русе срещу решение № 211/08.12.2009г., постановено по т.д.№ 191/2009г. от В. апелативен съд.
Касаторът А. П. АГ обжалва решението в частта, с която е отменено решение № 108/16.01.2009г. по т.д.№ 11/2008г. на Русенския окръжен съд и са отхвърлени предявените от него искове против М. М. П. и С. Н. П.. Поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Касаторът “Р. обжалва въззивното решение в частта за осъждането му да заплати сумата от 52897.80 евро, представляваща главница по фактури № 04/308 от 21.01.04г., № 04/893 от 26.02.04г. и № 04/1700 от 15.04.04г. и сумата от 24720.23 евро, представляваща лихва за забавено плащане. Заявява основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответниците М. М. П. и С. Н. П. не вземат становище по жалбите.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови решението в обжалваната от А. П. АГ част въззивният съд е приел, че физическите лица – М. П. и С. П. са бивши съдружници в СД “Р. – А. – П.” /с правоприемник “Р. / не отговарят за задълженията на събирателното дружество, тъй като такава отговорност не е предвидена при преобразуване на събирателно в акционерно дружество. В обжалваната от “Р. част въззивният съд е постановил заплащането на цена за доставени стоки, като не е уважил направеното възражение за прихващане. Възражението е основано на извършено надплащане на цените по доставени стоки по фактури. Решаващият състав е кредитирал заключение на икономическа експертиза, според което при съпоставяне на издадените от ищеца и осчетоводените от ответника документи, разликата между сумата, представляваща за цена на доставените стоки, и извършените плащания е в размер на 244776.50 евро, която сума е дължима, но не е заплатена.
По касационната жалба на А. П. АГ.
Според касатора А. П. АГ изводът на апелативния съд, че отговорността на съдружниците в събирателното дружество не може да бъде ангажирана, след като същото е преобразувано в акционерно дружество, е в противоречие с практиката на ВКС и на други съдилища. Сочи: Решение № 1016/06.06.1997г. по гр.д.№ 820/96г. на V г.о. на ВКС и Решение № 17/27.03.2006г. по гр.д.№ 25/06г. на БАС.
В посочените решения е прието, че съдружниците в събирателно дружество носят отговорност за задължения на дружеството, възникнали по време, когато са били съдружници, и след прекратяване на събирателното дружеството и преобразуването му в дружество с ограничена отговорност в рамките на 5-годишния давностен срок.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване за произнасяне по въпроса: Съдружниците в събирателно дружество отговорят ли за задължения на дружеството, възникнали докато същите са били съдружници, и след преобразуването на събирателното дружество в акционерно дружество?
По касационната жалба на “Р..
Касаторът “Р. поставя процесуални въпроси по приложението на чл.152, чл.154 и чл.101 ГПК /отм./, както и досежно кредитирането на заключенията на изслушани експертизи и на представен ревизионен акт. Поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Поставените въпроси за кредитиране на експертни заключения, основани на вторични счетоводни записвания, и за значението на констатациите на ревизионен акт касаят евентуална необоснованост на въззивния акт, която не подлежи на преценка в производството по чл.288 ГПК. Основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускането на касационното обжалване и не съвпадат с основанията по чл.281, т.3 ГПК за отмяна на неправилните въззивни решения. От друга страна, предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК изискват неяснота, непълнота или противоречие в законодателната уредба, когато чрез тълкуването на конкретната норма ще се създаде съдебна практика по прилагането й или същата ще се осъвремени предвид на настъпили в законодателството или в обществените условия промени – т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. В случая, не се налага по тълкувателен път да се формира съдебна практика, която да има принципно значение за съдилищата по същество при обсъждане и приеме за доказани на релевантните за спора факти и обстоятелства.
Въпросът дали следва да се приложат правилата на чл.128, ал.2 и чл.101 ГПК /отм./, ако при оспорване на истинността на документ задължената по реда на чл.152 ГПК /отм./ във вр. с чл.101 ГПК /отм./ не представи оригинала му, тъй като същият е унищожен правомерно по чл.42, ал.3 от Закона за счетоводството, не е обуславящ за крайните изводи на въззивния съд. Решаващият състав не е изключил изрично оспорените и непредставени в оригинал фактури от доказателствата по делото. Непредставянето им е само допълнителен аргумент съдът да кредитира заключението на счетоводната експертиза, която е основана и на извършените записвания в счетоводството на ответника по иска. Съдържанието на т.нар. правомерно унищожен документ не би могло да се презюмира с оглед на процесуалните възможности на страната да установи твърденията си с всички допустими от процесуалния закон доказателствени средства.
По тези съображения касационното обжалване следва да се допусне само в частта на въззивното решение, с която е отменен първоинстанционния акт за отхвърляне изцяло на искове на А. П. АГ против М. М. П. и С. Н. П..
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът А. П. АГ следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 3052.75 лв. в едноседмичен срок от съобщението.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 211/08.12.2009г., постановено по т.д.№ 191/2009г. от В. апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 108/16.01.2009г. по т.д.№ 11/2008г. на Русенския окръжен съд и са отхвърлени изцяло предявените от А. П. АГ искове против М. М. П. и С. Н. П..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в останалата обжалвана част.
УКАЗВА на касатора А. П. АГ в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото квитанция за внесена държавна такса в размер на 3052.75 лв. по сметка на ВКС, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.