3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№438
София, 05.06.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 960 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е И Д. срещу Решение № 987 от 28.06.2011 год. по гр.д.№ 1035/2011 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено Решение № 667 от 28.02.2011 год. по гр.д.№ 14490/2010 год. на Пловдивския районен съд и е уважен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск на Ц. И. Х. срещу Е Д. за съществуване на задължение в размер на 22000 лв., ведно с обезщетение за забавено плащане, за което по реда на чл.417 т.9 ГПК е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Значимият правен въпрос е дали когато менителничният ефект има обезпечителна функция, трябва да бъде изследвано и каузалното правоотношение. Позоваването е на Решение № 103/24.06.2009 год. по т.д.№ 717/2008 год. на ІІ т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК; Решение № 121 от 01.07.2009 год. по т.д.№ 55/2009 год. на ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК
В представен писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК, ответникът по касация Ц. И. Х., чрез процесуалния си представител изразява становище, че касационен контрол не следва да бъде допуснат.
Както бе посочено по-горе, въззивното решение е постановено по предявен по реда на чл.422 ГПК иск за установяване съществуването на задължение в размер на 22000 лв. за което Е Д. е издал запис на заповед. Във възражението по чл.414 ГПК, а и в рамките на исковото производство, Д. е подържала тезата, че записът на заповед е издаден при порок на волята – упражнен „тормоз” върху нея в качеството и на заемател на по-малки суми, които връщала. Обстоятелството, че между Д. и Ц. Х. за съществували заемни правоотношения е безспорно. Обстоятелството, че абстрактната сделка има характер на обезпечителна по отношение на договор за заем не се оспорва от страните. Твърдението на ищеца е, че е отпуснал заем в размер на 22000 лв. и за обезпечаването му Д. е издала запис на заповед. Твърдението на Д. е, че неколкократно е получавала в заем от Х. суми в порядъка на 1000 лв. и 2000 лв., при голяма лихва, които е заеми е погасявала на части, въпреки твърдението на заемодателя, че има остатък по задълженията. Подписала записа на заповед със съзнанието, че сумата по него е формирана от остатъка по задълженията и, без да види, че сумата е за 22000 лв., каквато не била получавала.
С първоинстанционното решение, с което искът е бил отхвърлен, съставът на ПдРС е приел, че наличието на каузално правоотношение е безспорно, менителничният ефект – редовен от външна страна, но Х. не е доказал наличието на договор за заем за сумата по записа на заповед. За да отмени първоинстанционния акт и уважи иска, съставът на ПдОС е приел, че произнасянето следва да е само в рамките на абстрактната сделка и абсолютните възражения са недоказани.
Становището на настоящия съдебен състав, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационен контрол, се основава на следното:
С Решение № 121 от 01.07.2009 год. по т.д.№ 55/2009 год. на ІІ т.о.; Решение № 149 от 05.11.2010 год. по т.д.№ 49/2010 год. на І т.о. и Решение № 173 от 12.01.2011 год. по т.д.№ 901/2009 год. на І т.о., Върховният касационен съд се е произнесъл по връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение, обсега на доказване и доказателствената тежест в случаите, когато менителничният ефект има обезпечително предназначение. Решенията са постановени по реда на чл.290 ГПК, поради което съставляват задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и разясненията на т.2 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК.
Въззивното решение противоречи на цитираната по-горе съдебна практика, поради което касационен контрол не следва да бъде допуснат.
Касаторът ще следва да довнесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 220 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 987 от 28.06.2011 год. по гр.д.№ 1035/2011 год. на Пловдивския окръжен съд.
УКАЗВА на Е И Д., че следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 220 лв. и да представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
След изтичането на срока и с оглед изпълнение на задължението за държавна такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.