3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№467
София, 11.06.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седми юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 371 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗК [фирма] срещу Решение № 165 от 26.01.2011 год. по гр.д.№ 430/2010 год. на Софийски апелативен съд с което въззивният съд е отменил решението от 25.02.2010 год. по гр.д.№ 114/2006 год. на Софийски градски съд и е уважил изцяло предявените от П. Л. Ц. и Е. В. В. субективно съединени искове с правно основание чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ за присъждане обезщетение по 25000 лв. за неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на дъщеря им, починала на 11.08.2001 год. Уважил е изцяло и предявеният от Е. В. иск с правно основание чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ за сумата 4000 лв., обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на телесни увреждания, получени в резултат на същото ПТП.
Безспорно по делото е, че в резултат на ПТП на 11.08.2001 год., настъпило по вина на В. М. К. правоспособен водач на л.а.”ВАЗ-2103” е починала В. Е. В. (род.1994 год.) – дъщеря на ищците. Безспорно е също така, че при същото ПТП, Е. В. е получил телесни увреждания. По отношение на К. е налице приключило наказателно производство в рамките на което е бил предявен от Е. В. граждански иск – обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от смъртта на дъщеря му. Този иск е бил уважен за сумата 10000 лв. Няма спор, че от страна на делинквента К. (конституиран в настоящето производство като трето лице помагач на ответника) не е настъпило плащане. Няма образувано изпълнително производство срещу него. Субективно и обективно съединените искове са насочени срещу застрахователя по риска „Гражданска отговорност” на увреждащия автомобил – ЗК [фирма] (предишно наименование ЗПД [фирма]).
Първоинстанционният съд е приел за недоказана легитимацията на ЗК [фирма] като застраховател по риска „Гражданска отговорност” на увреждащия автомобил. Въззивният съд е приел, че пасивната легитимация на ответника е доказана, счел е за неоснователно възражението му за недопустимост на иска на Е. В., който е реализирал правата си срещу делинквента в наказателното производство, както и възражението му за липса на пасивна легитимация и по трите иска с оглед прилагането на чл.5 ал.2 НЗЗ (отм.), доколкото водачът на увреждащия автомобил В. К. не е имал качеството на „застраховано лице”.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е посочил два материалноправни въпроса. По първият от тях, свързан с прилагането на чл.5 НЗЗ (отм.), както и по приложимостта на втория въпрос по отношение иска на П. Ц., настоящият съдебен състав се е произнесъл с Определение № 109 от 14.02.2012 год. по настоящето дело.
Произнасянето по втория от поставените въпроси, а именно: Разглеждането и уважаването на иск срещу прекия причинител съставлява ли процесуална пречка за предявяването и успешното провеждане на иск срещу застрахователя по риска „Гражданска отговорност” е било обусловено от висящността на ТР №1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, доколкото е от значение за изхода на спора по иска, предявен от Е. В.. Поради това, производството по касационната жалба срещу решението по този иск е било спряно на основание чл.229 ал.4 ГПК до приключването на ТД № 1/2010 год. на ОСТК.
Решението по тълкувателното дело е обявено на 06.06.2012 год., поради което и на основание чл.230 ал.1 ГПК производството по делото е възобновено служебно.
С ТР № 2 от 06.06.2012 год. по т.д.№ 1/2010 год. ОСГТК на ВКС прие, че: 1./ При уважен иск срещу делинквента по чл.45 ЗЗД е допустим прекият иск на увреденото лице по чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./, съответно по действащия чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”; 2./ Плащането на сумата, присъдена на увреденото лице на основание чл.45 ЗЗД, няма значение за допустимостта на прекия иск по чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./, съответно по чл.226, ал.1 КЗ, но е от евентуално значение за неговата основателност.
Произнасянето на въззивния съд по посочения правен въпрос е в съответствие със задължителната практика на ВКС, поради което липсва основание за допускане на касационен контрол.
Разноски от ответниците не са били претендирани.
Поради изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 165 от 26.01.2011 год. по гр.д.№ 430/2010 год. на Софийски апелативен съд в частта с която въззивният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ за сумата 25000 лв. на Е. В. В. срещу ЗК [фирма].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.