4
4
Определение по т. д. № 32/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 32/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№507
София, 20.06.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 32 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение от 11.11.2011 г. по т. д. № 526/2011 г. на Окръжен съд, [населено място], с което, след отмяна на първоинстанционното решение, е уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място], сумата 18 300 лв., ведно със законната лихва върху главницата и обезщетение за забавено плащане в размер на 7762,15 лв.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон и необоснованост.
В съответствие с изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателят е обосновал допускането на касационно обжалване на атакуваното решение с твърдението, че в него съдът се е произнесъл по два съществени въпроса, които са решавани противоречиво от съдилищата, и че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Според касатора съществен е въпросът: ”неоспорена от ищеца данъчна фактура като доказателство и вписана в счетоводството на страните, съставлява ли доказателство, че стоката е получена”, като се визира практика на ВКС по реда на ГПК /отм./ – решение № 427/3.07.2007 г. и решение № 63/10.06.2009 г. по т. д. № 87/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. и решение № 109/ 07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г. ВКС, ТК, ІІ отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Поставен е и въпросът за това, кои са правнозначимите доказателства за предаване на стоките по договор за търговска продажба, като се сочи основание за допускане по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Третото лице-помагач също не взема становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че касационно обжалване не следва да се допусне.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора. В случая, поставеният макар и твърде общо въпрос относно значението на данъчната фактура за удостоверяване на облигационна връзка и от тук и за предаването на стоката, е значим за изхода на делото по смисъла на ал. 1 на чл. 280 ГПК, доколкото решаващата воля на съда е основана и на редовността на счетоводните записвания, в това число и при дружеството – жалбоподател, за описанието на процесната фактура в дневниците и декларациите по ДДС, посочването в счетоводните книжа на датата на доставките, съвпадаща с датата на изготвяне на фактурите, както и наличието на задължителните реквизити на фактурите, а така също и предвид извършено плащане по фактура и представените пътно-прехвърлителни разписки.
В действителност, формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби. Дори и да се приеме, че е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, поставените материалноправни въпроси не са намерили разрешение, различно от практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК.
Относно значението на фактурата за удостоверяване предаването на стоката, нейното количество и цена, както и относно реквизитите на първичните счетоводни документи, не са налице посочените предпоставки, доколкото се касае за конкретна преценка на специфични за всяко отделно дело обстоятелства, а не за трудности при прилагане на относими правни норми. ВКС към момента на депозиране на касационната жалба вече се е произнесъл по същество с постановени по новия съдопроизводствен ред решения /Решение № 46/27.03.2009 г., ІІ т. о.; Решение № 71/22.06.2009 г., І т. о.; Решение № 62/25.06.2009 г., ІІ т. о.; Решение № 96/26.11.2009 г., І т. о.; Решение № 12/12.04.2010 г., І т. о.; Решение № 42/19.04.2010 г., ІІ т. о.; Решение № 81/31.05.2010 г., ІІ т. о. /даващи задължително тълкуване относно материализираните във фактурата елементи на договор за продажба и значението й при решаването на спорове относно количество, цена и предаване на стоките/.
В тази връзка, обжалваното въззивно решение не се е отклонило нито от задължителната цитирана по-горе практика на ВКС, нито от постановеното по чл. 290 ГПК с решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010., ТК, ІІ отделение разрешение, свързано не само със значението на фактурата, но и с доказването на факта на предаване на стоките, отразени по фактурата.
По отношение на поставения общо въпрос за това кои са правно значимите доказателства за предаването на стоките по договор за търговска продажба , касаторът не е обосновал приложно поле на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. На този въпрос и не би могло да се отговори еднозначно с оглед характера на сделката и конкретните уговорки между страните, а в някои случаи и при съобразяване изискванията на закона, въвеждащ специфична регламентация за някои видове продажба.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 11.11.2011 г. по т. д. № 526/2011 г. на Окръжен съд [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: