5
5
Определение по т. д. № 624/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 624/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№58
София, 08.02.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 624 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Ц. Й. Й. от[населено място] чрез процесуалния му пълномощник – адв. И. И. срещу въззивно решение № 468/17.03.2010 г. по в. гр. д. № 27/2010 г. на В. апелативен съд в осъдителната му част. С последното, след частична отмяна на първоинстанционното решение, жалбоподателят е бил осъден да заплати на [фирма],[населено място] сумата 46 503,58 лв., последната платена от застрахователя на основание влязло в сила решение по гр. д. № 1554/2004 г. на СГС и по изпълнително дело № 36/2006 г. на ЧСИ № 790, с район на действие СГС.
В касационната жалба се изброяват всички основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Излагат се съображения за неправилно приложение на материалния закон като се твърди, че с оглед регресни претенции, релевантният момент е този, свързан с плащане на обезщетението от застрахователя, а не към момента на настъпване на застрахователното събитие. Сочи се, че правото на регрес се определя от размера на действително претърпените вреди, а не от размера на платеното обезщетение от застрахователя. Въвеждат се съображения за необоснованост и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В допълнително изложение касаторът се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Излага становище, че въззивният съд се е произнесъл по 11 съществени материалноправни и процесуалноправни въпроса, които са разрешени противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Препраща към приложени към касационната жалба съдебни решения на ВКС, въззивни решение и такива на първоинстанционни съдилища.
Ответниците по касационната жалба ЗАДП ”Б. В. И. груп“,[населено място] и [фирма],[населено място] не ангажират становища по допустимостта на касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ЗЗД , приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявения от [фирма] иск, който съдът е квалифицирал по чл. 81 от Закона за застраховането /отм./ срещу Ц. Й. Й. от[населено място] за сумата 46 503,58 лв., в това число главница 27 000 лв., законна лихва върху главницата 15 279,20 лв. за периода от 17.11.2001 г. до 21.03.2006 г., мораторна лихва 2630,38 лв., и 1594 лв. разноски, всички платени от застрахователното дружество въз основа на влязло в сила решение по гр. д. № 1554/2004 г. на СГС и изпълнително дело № 36/2006 г. в полза на наследниците на пострадалото лице, В. апелативен съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на регресния иск срещу причинителя.
След като с влязло в сила решение по гр. д. № 1554/2004 г. на СГС в полза на наследниците на починалия при п. т. п., причинено от жалбоподателя, са били присъдени суми в размери, посочени в съдебния акт, и тези суми са били преведени от ответника по иска – застрахователното дружество на взискателите по образуваното изпълнително дело, то съдът е приел, че от момента на плащането за застрахователното дружество е налице суброгация в правата на застрахования, и законова възможност за упражняване правото си да иска от делинквента изплатеното на застрахования обезщетение, съгласно цитираната разпоредба на чл. 81 ЗЗ.
Настоящият състав намира, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му осъдителна част.
Поставените от касатора по номера 1, 7, 9 и 10 материалноправни въпроси – за приложимия закон, уреждащ възникването на регресното вземане на ищеца – чл. 81 от ЗЗ /отм./ или чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ, и оттук за критериите за определяне на приложимата материалноправна норма, отнасяща се до възникване на правото на регресно вземане на застрахователя – дали това е моментът на настъпване на застрахователното събитие – 17.11.2001 г. или моментът на плащане на застрахователното обезщетение от застрахователя на увредените лица – 31.05.2006 г., както и за размера на правото на регрес на застрахователя, са от значение за изхода на делото, с оглед неговия предмет, поради което е налице предвиденото в чл. 280, ал. 1 ГПК общо основание за допускане на касационно обжалване.
Обосновано е и допълнителното изискване на т. 2, чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като при разрешаването на посочените правни въпроси въззивната инстанция е приела разрешения, различни от тези по приложена към изложението, влязла в сила съдебна практика на съдилищата – Решение от 17.02.2009 г. на СГС по гр. д. № 3433/2008 г., въззивна колегия, ІV „д”; Решение №150/ 08.07.2004 г. по гр. д. № 160/2004 г. на ОС Търговище.
Останалите материалноправни въпроси, съдържащи се в изложението на касатора са пряко свързани с правните въпроси, по които се допуска касационно обжалване и разрешаването им зависи от преценката по водещия материалноправен въпрос за определяне на приложимата материалноправна норма, уреждаща възникването на регресното право на застрахователя.
По отношение на формулирания процесуалноправен въпрос за приложението на чл. 300 ГПК предвид, произнасянето по гражданския иск с присъдата, същият е свързан с преценка правилността на съдебния акт и не се дължи произнасяне в производството по селекция на касационната жалба.
Неоснователно се поддържа в жалбата, че е налице предвиденият в т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК допълнителен критерий за допускане на касационно обжалване. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 46/17.03.2010 г. по в. гр. д. № 27/2010 г. на В. апелативен съд в обжалваната му осъдителна част по отношение на Ц. Й. Й. от[населено място].
Указва на касатора Ц. Й. Й. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 930,07 лв. в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и да представи платежен документ. При неизпълнение на указанията, производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение при Търговска колегия на Върховния касационен съд, за насрочване на делото за разглеждане на открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: