4
4
Определение по т. д. № 2315/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 2315/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№287
София, 10.04.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 2315 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от И. З. И. от [населено място] чрез процесуалния му пълномощник – адв. К. Н. срещу въззивно решение № 195/04.02.2013 г. по гр. д. № 1883/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1960/20.03.2012 г. по гр. д. № 9264/2010 г. на СГС, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 226 КЗ за разликата от уважената част 15000 лв. до претендирания размер от 40 000 лв., ведно с претенцията по чл. 86 ЗЗД.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Моли същото да бъде отменено в обжалваната му част и исковете да бъдат уважени.
В касационната жалба са изложени подробни съображения в подкрепа на становището, че обезщетението за неимуществени вреди е определено в нарушение на принципа на справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, тъй като не е съобразено с настъпилия вредоносен резултат от пътно транспортното произшествие.
Излагат се аргументи за претърпените болки и страдания, които, според жалбоподателя, не са обезщетени справедливо.
Касаторът е обосновал допустимост на касационното обжалване с твърдението, че относно въпроса за правилното приложение на принципа за справедливо обезщетяване на неимуществените вреди, съобразно чл. 52 от ЗЗД, съдилищата произнасят множество противоречиви съдебни актове при едни и същи травматични увреждания, присъждайки в пъти по-ниски, съответно – по-високи обезщетения, което налагало произнасяне на ВКС, защото това било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Ответникът по касационната жалба [фирма] в писмени бележки чрез процесуалния си пълномощник счита, че не са налице основания за допускане на обжалването, а по същество е заявено становище за нейната неоснователност. Приложил е съдебна практика, за да обори твърденията за наличие на предпоставки за допустимост на касационната жалба.
Пред ВКС са представени доказателства за прехвърляне на застрахователния портфейл, вкл. и спорното право от [фирма] на ЗД [фирма], [населено място] по време на висящността на процеса на основание чл. 111, ал. 3 КЗ, във вр. с чл. 108 от КЗ . С определение № 415/30.12.2013 г. настоящият състав е конституирал на основание чл. 226, ал.2 , изр. 2 ГПК [фирма] в качеството на ответник по исковете и ответник по касационната жалба на мястото на [фирма].
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед нейната редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав счита, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК.
За да потвърди постановеното от СГС решение, с което частично е отхвърлено искане за присъждане в полза на ищеца на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 15 000 лв. до 40 000 лв., Софийски апелативен съд е приел, че съобразно тежестта и характера на вредоносния резултат, претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, както и трайните последици от травматичните увреждания – справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД се явява присъденото обезщетение в размер на 15 000 лв.
Макар неточно и общо формулиран, би могло да се приеме, че значимият, с оглед изхода на спора материалноправен въпрос, на който се позовава касаторът в случая, е този за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. По отношение на този въпрос обаче не е изпълнено нито едно от основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК.
Цитираното решения на ВКС, макар и постановено по реда на чл. 290 ГПК, не разрешава сходен правен случай, нито очертава конкретен размер на определено обезщетение за неимуществени вреди. Доводите на касатора за неправилност на правните изводи на решаващата въззивна инстанция, макар и съставляващи отделно изложение на основанията за допускане на касационно разглеждане на делото, всъщност преповтарят съображенията в касационната жалба във връзка с оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на атакуваното решение.
Тези доводи обаче са относими към твърдяната неправилност на решението и затова е недопустимо да се обсъждат от ВКС във фазата на селектиране по реда на чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това, не би могло да се приеме, че поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице.
Неоснователно е и становището, че посочените материалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди при деликт, произтичат от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагане на законовата разпоредба на чл. 52 ЗЗД, разбира се при съобразяване и с факта, че законовата норма установява справедливостта като единствен критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, и отчитайки обстоятелството, че с Постановление № 4/1968 година Пленумът на ВС е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на цитираната разпоредба, и тези указания не са изгубили своето значение и понастоящем. Именно наличието на тази задължителна съдебна практика, целяща точното и еднакво прилагане на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, налага извода, че не е налице и условието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 195/04.02.2013 г. по гр. д. № 1883/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: