4
4
Определение по т. д. № 1216/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 1216/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№406
София, 22.05.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на седми май през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 1216 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба на ЗК [фирма], [населено място] против въззивно решение от 11.02.2010 г. по гр. д. № 11106 /2009 г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение от 10.07.2009 г. по гр. д. № 38387/2008 г. на Софийски районен съд, жалбоподателят е осъден на основание чл. 208, ал. 1 ЗЗД да заплати на Д. И. П. от [населено място], сумата 19 700 лв., съставляваща незаплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка ”супер пълно каско” от 19.01.2006 г. за настъпила на 05.12.2006 г. кражба на застрахованото превозно средство, ведно със законната лихва, считано от 21.05.2008 г. до окончателното изплащане, и сумата 2200 лв. съставляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.04.2007 г. до 21.05.2008 г. и разноските.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл по значим за спора правен въпрос, дефиниран от него по следния начин: ”кражбата на регистрационните талони е ли съществено новонастъпило обстоятелство по смисъла на чл. 191, ал. 1 КЗ, което е от съществено значение за застрахователния риск и дава ли възможност на застрахователя да откаже плащане на обезщетение при настъпване на застрахователно събитие – кражба на м. п. с.”
Ответникът по касация не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора.
В случая, материалноправният въпрос, така както е формулиран, не би могло да обоснове наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, тъй като даденото правно разрешение по повод приложението на чл. 191 КЗ не е обусловило крайният извод на въззивния съд. Обуславящият въпрос би бил свързан с процесуалните правила за доказване на връзка между определени факти и значението им във връзка с настъпил факт с правно значение. Това е така, предвид обстоятелството, че в обжалваното въззивно решение съдът е приел, че хипотезата на чл. 191, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 8 от Общите условия към процесния договор би била осъществена, ако застрахованият ищец не е обявил пред застрахователя съществено новонастъпило обстоятелство, което е от значение за настъпване на застрахователното събитие и размера на причинените вреди. Само тогава би било налице неизпълнение на задължение по застрахователния договор от застрахования, при което застрахователят има право да откаже или да намали застрахователното обезщетение. За да не зачете това възражение и да уважи иска с правно основание чл. 208 КЗ, съдът е приел,че по процесното правоотношение двата релевантни факта: на настъпване на кражба на регистрационните талони на автомобила /на всички документи на автомобила и на личните документи за самоличност на ищеца от дома му/ през месец август 2006 г. и на настъпила в последствие на 05.12.2006г. кражба на автомобила не се намират в причинно следствена връзка, нито във връзка на каквато и да е обусловеност на втория факт от първия.
Прието е, че за кражбата на документите ищецът е уведомил съответните органи на МВР, а и дали конкретен факт съставлява съществено новонастъпило обстоятелство от значение за настъпване на застрахователния риск подлежи на доказване във всеки конкретен случай, като застрахователят е следвало да ангажира доказателства в тази насока, доказвайки, че кражбата на документите от жилището на водача е обусловила по някакъв начин последвалата кражба на автомобила няколко месеца по-късно.
Неизпълнението на задължението на застрахования е преценявано от съда и в аспект дали обективно способства увеличението на риска, за да бъде санкционирано, съгласно клауза от ОУ и визираната препращаща законова норма /чл. 191, във вр. чл. 189, ал. 4 КЗ/.
Или основанията за достъп до касационно обжалване в конкретния случай следва да бъдат свързани, с преценка досежно доказателствената тежест по отношение на релевантните факти и процесуалните норми, свързани с доказване на тези факти с правно значение, но такъв въпрос не е поставен в изложението, нито е обоснован.
Дори и да би могло да се приеме, че е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, то жалбоподателят не установява приложимост на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Представените две решения на СГС и САС не могат да бъдат обсъждани, тъй като липсват данни същите да са влезли в сила и поради това не представляват “практика на съдилищата”, съгласно разясненията по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 11.02.2010 г. по гр. д. № 11106 /2009 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: