4
4
Определение по т. д. № 844/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 844/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№229
София, 06.04.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 844 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от М. Г. П. от [населено място] чрез процесуалния й пълномощник адв. Й. А. срещу въззивно решение № 187/07.04.2010 г. по т. д. № 2325/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решението на Врачански окръжен съд от 19.06.2009 г. по т. д. № 919/2008 г., с което е уважен иск с правно основание чл. 694 ТЗ и е постановено друго решение, с което искът на М. П. за установяване съществуването на вземания срещу дружеството в несъстоятелност е отхвърлен.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо и порочно, а като основание за допускане на касационно обжалване в изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, са развити съображения за допустимост на касационното обжалване по приложно поле, обосновани с наличието на визираната в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предпоставка.
Ответната по касационната жалба страна – [фирма], [населено място] не изразява становище по допустимостта и основателността на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима с оглед нейната редовност, а по отношение на приложното поле на касационното обжалване, предвид изложените от касатора основания и данните по делото, касационното обжалване е допустимо на основание чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
Въззивното решение на Софийски апелативен съд съдържа произнасяне от страна на решаващата инстанция по предявения от жалбоподателката установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ срещу [фирма] /н./ за признаване по отношение на ответника съществуването на вземане в размер на 7407 лв., съставляващо обезщетение по договор за възлагане на управлението на ответното акционерно дружество от 05.03.2007 г.; за сумата 50000 лв. – обезщетение с основание допълнително споразумение от 16.04. 2007 г. по договор за възлагане на управлението на акционерното дружество от 05.03.2007 г. и за сумата 15 261,75 лв. Въззивният съд се е произнесъл по подадената жалба от Р. Г. М., временен синдик на ответника, по отношение на който ответник е постановено решение № 613/24.04.2008 г. по т. д. № 617/2007 г. на Врачански окръжен съд, с което е обявена неплатежоспособността на акционерното дружество, открито е производството по несъстоятелност, назначен е временен синдик и на основание чл. 635, ал. 2 ТЗ длъжникът, чрез управителните му органи, е лишен от правото да се разпорежда с имуществото на дружеството.
Касаторът в изложението си е формулирал три правни въпроса: 1/ За участието на синдика в производството по установителния иск по чл. 694 ТЗ, т. е. за неговите процесуални права в това производство, в това число да представлява длъжника или да участва на самостоятелно основание, както и да обжалва решението самостоятелно и независимо; 2/ Какво е значението на направеното признание на иска, което не е било взето предвид от апелативния съд и 3/ Задълженията на съда по чл. 146 ГПК, в това число и да укаже на страните за кои факти не сочат доказателства.
Поставените три въпроса са от значение за крайния изход на съдебното производство по установителния иск по чл. 694 ТЗ, но първият от тях има значението на обуславящ по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като другите два въпроса са свързани с преценка на конкретните факти, предвид доводите за процесуални нарушения /чл. 281, т. 3, ГПК/ и не съставляват основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.
За да е налице поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на първия от формулираните въпроси, приложимата норма, обусловила решаващия извод на съда, следва да налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. Доколкото разрешението на първия въпрос е свързано с тълкуването и съпоставката на правни норми, регламентиращи правомощията на синдика в производството по несъстоятелност /чл. 658 ТЗ/ и в производството по предявен установителен иск по чл. 694 ТЗ, както и правата на управителните органи на дружеството в производство по несъстоятелност, спрямо които е приложена разпоредбата на чл. 635, ал. 2 ТЗ, настоящият състав намира, че са налице предпоставките на т. 3 на чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Приложената съдебна практика съдържа различни разрешения, относими донякъде към поставения първи въпрос, но няма припокриване на фактите и на относимите към тях правни норми /чл. 635, ал. 2 ГПК/, и за това не би могло да се приеме за доказано основанието по т. 2 на чл. 280 ГПК, нито по т. 1, поради отсъствието на задължителна съдебна практика, съгласно постановките на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК.
С оглед на изложеното, касационно обжалване следва да бъде допуснато само по първия от фурмулираните въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. На основание чл. 620, ал. 5 ТЗ предварително внасяне на държавна такса от жалбоподателя не се дължи.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 187/ 07.04.2010 г. по т. д. № 2325/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: