5
5
Определение по т. д. № 736/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 736/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
София, 25.01.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 736 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба на Г. Д. Д., в качеството му на представляващ [фирма] и на С. П. Я., от [населено място] против въззивно решение № 510 от 21.03.2011 г. по т. д. № 350/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на решението от 03.11.2003 г., по ф. д. № 5074/2002 г. на СГС, ФО и допълнителното решение от 24.10.2006 г. по същото дело, е обявен за нищожен договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 30.04.2002 г. по иск с правно основание чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД, предявен от Г. Н. против [фирма], [населено място] /с предишно наименование [фирма] и седалище в [населено място]/, и е прието за установено по отношение на търговското дружество по иска с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./, че с решение № 2/08.05.2002 г. по ф. д. № 9594/2000г. на СГС, ФО, 7 състав са били вписани несъществуващи обстоятелства – прехвърляне на 100 дружествени дяла, представляващи целия дружествен капитал на [фирма] от Г. Н. на Г. Д., съгласно договор с нотариална заверка на подписа с дата 30.04.2002 г.; заличаване на едноличния собственик на капитала Г. Н. и вписване на нов собственик и представляващ дружеството – Г. Д..
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на процесуални норми, свързани с предявяване на искове и обективното им съединяване и произнасяне по тях от съдилищата.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторите са развили съображения за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл по значими за спора правни въпроси формулирани така: 1/. В случай, че са предявени два иска, единият от които обуславящ, а другият акцесорен, които първоинстанционният съд е отхвърлил и решението е обжалвано само досежно акцесорния иск, допустимо ли е въззивният съд да се произнася по обуславящия иск; 2/. допустимо ли е при предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за обявяване нищожност на договора, поради липса на съгласие, същият да бъде уважен и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като в решението се сочи противоречие със закона, което изобщо не е релевирано в исковата молба; 3/ кое е определящото в едно пълномощно – посочването на качеството, в което го дава упълномощителя или изброяването на правата, с които е оправомощен упълномощения, след като упълномощителят притежава изброените в пълномощното права.
Твърди се, че по втория и третия въпрос атакуваното решение е в противоречие с практиката на ВКС по исковете по чл. 7 ЗВСОНИ, в това число и с ТР № 1/1995 г. на ОСГК на ВКС, а по отношение на третия въпрос – с решение № 1327 от 23. 12.2008 г. на ВКС, І г. о.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор взема становище за недопускане и неоснователност на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е частично недопустимо на сочените основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора. В случая, жалбоподателят е формулирал конкретни правни въпроси, разрешаването на които е от значение за изхода на делото, т. е. налице е общата предпоставка за допускане на касационно обжалване.
По първия процесуалноправен въпрос не следва да бъде допуснато касационно обжалване, тъй като същият е разрешен от въззивния съд, съобразно указанията, дадени от ВКС в отменителното решение № 136/02.07.2010 г. по т. д. № 581/2009 г. на ТК, ІІ отделение. Произнасяйки се по жалбата на Г. Н., касационният съд е отменил в посочените части постановеното въззивно решение с конкретни указания, свързани с предявения иск по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ и този по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, като в съдебния акт е посочено, че нищожността на договора за прехвърляне на дялове е релевирана в исковата молба едновременно като основание и на двата обективно съединени иска. Налице е процесуална преклузия, тъй като този поставен въпрос е разрешен от САС в съответствие с указанията на ВКС.
По отношение на втория правен въпрос, свързан с допустимостта на иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол, предвид и постановката на т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК. С исковата молба ищецът е въвел като основание на твърдяната нищожност – липса на съгласие за прехвърляне на дружествени дялове – чл. 26, ал. 2 ЗЗД, в съдебните актове на съдилищата, в това число и в отменителното решение на ВКС е посочено, че са предявени два обективно съединени иска – по чл. 26, ал. 2 и ЗЗД и по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./. След връщане на делото в САС, въз основа на представени писмени бележки от процесуалния пълномощник на ищцата, апелативният съд в обжалваното решение е приел, че е валидно сезиран и с втори иск за нищожност с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като в мотивите и диспозитива на решението е налице произнасяне по три обективно съединени иска.
За касационния съд съществува и служебно задължение да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебното решение, което се разпростира и в стадия на селекция по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК, предвид указанията дадени в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по третия поставен въпрос, тъй като – кое е определящото в едно пълномощно е въпрос, на който би могло да се отговори след като се преценят конкретните факти и обстоятелства по всяко едно дело, анализирайки и съдържанието на пълномощното и правния режим /ЗЗД или ТЗ/. Дори и да би могло да се приеме, че е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят не е доказал наличието на противоречива практика относима, към разрешаване на подобен правен казус, свързан с дружественото право. Посочените съдебни актове са свързани с договорната ипотека и по ЗВСОНИ, не касаят търговско упълномощаване и мандат за разпоредителни сделки с дружествени дялове.
По изложените съображения не са налице основания за допускане на касационно обжалване по посочените два въпроса в касационната жалба по приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК.
Касационно обжалване следва да бъде допуснато по втория въпрос, свързан с вероятната недопустимост на обжалвания въззивен съдебен акт, предвид произнасяне по иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, въведен с писмени бележки на процесуалния пълномощник на ищцата пред въззивната инстанция.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 510 от 21.03.2011 г. по т. д. № 350/2010 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение от 03.11.2003 г. по ф. д. № 5074/2002 г. и допълнително решение от 24.10.2006 г. по същото дело, по същество се е произнесъл по иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и на това основание е обявил за нищожен договор за покупко-продажба /прехвърляне/ на дружествени дялове, рег. № 1734/30.04.2002 г. с нотариално заверени подписи от нотариус В. К..
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 510 от 21.03.2011 г. по т. д. № 350/2010 г. на Софийски апелативен съд в останалите му обжалвани части.
Указва на касаторите С. П. А. и [фирма], със съдебен адрес [населено място] [улица], вход Б, партер в едноседмичен срок от получаването на съобщението да представят документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 40 лева, в противен случай производството ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: