4
4
Определение по т. д. № 581/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 581/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№825
София, 29.12.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на първи декември през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ЛЮБКА ИЛИЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 581 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от …. ., [населено място] срещу въззивно решение № 98/25.01.2010 г. по в. гр. д. № 1104/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 102/14.01.2009 г. по гр. д. № 342/2007 г. на СГС и жалбоподателят е осъден да заплати нае,…………. [населено място] на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД сумата 25100,40 лв., представляваща наемна цена по договор от 13.06.2004 г. за периода -декември 2005 г. до декември 2006 година, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение за забава в размер на 1764 лв. и в частта за съдебните разноски.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Касаторът, след двукратно давани указания от въззивния съд и от ВКС е представил изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, входирано в САС на 18.10.2010 г., като е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, формулирайки го така: “че сключеният между страните договор от 01.05.2005 г. представлява анекс към договора от 13.06.2004 г.”.
В обстоятелствената част на изложението, жалбоподателят е посочил, че материалноправният въпрос е: “може ли с отделен договор, извън параметрите, определени от търга и заповедта, с която жалбоподателят е определен за наемател, да се определя различна наемна цена за обекта”.
Ответникът по касационната жалба……………….., [населено място] в писмен отговор поддържа недопускане на касационно обжалване, претендира и разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът не е посочил основанието за приложното поле на касационното обжалване, като не е определил кой е материалноправния или процесуален въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт при наличието на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
Основанието по цитираната правна норма за допускане на касационно обжалване следва да бъде посочено от касатора конкретно, т. е. точно и мотивирано посредством изложението на касационните основания, съобразно чл. 284, ал. 1, т. 3 и разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Формулираният в изложението общ правен въпрос за съотношението между договор от 01.05.2005 г. и договор от 13.06.2004 г., който, според жалбоподателя, съставлявал анекс към първия, и за възможността с последващ договор да се променят параметри на търговска сделка не би могло да се приеме, че се вместват в понятието ”конкретен правен въпрос”, нито би могло да се приеме, че разрешаването им е от значение за крайния изход на делото, предвид характера на предявените искове и даденото от въззивния съд разрешение в обжалвания съдебен акт, както и задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС относно наличието на основната предпоставка за достъп до касационен контрол.
Като недоказано следва да се прецени и допълнителното изискване по т. 3 от чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационно обжалване. По смисъла на тази норма, точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване и затова не е достатъчно касаторът да се позовава само на част от основанието, а именно че произнасянето по правните въпроси е от значение за точното прилагане на закона. Посоченото основание за достъп до касация би било налице, когато разглеждането от ВКС на поставения правен въпрос би допринесло за промяна на създадена неправилна практика или за осъвременяването й, както и при необходимост от създаване на съдебна практика по прилагането на закона – но, при непълнота, неяснота или противоречия в закона. Всъщност, доводите касаят твърдяната в жалбата неправилност на въззивното решение и поддържаните основания за касационен контрол по чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче сами по себе си не съставляват основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Законодателят ясно е разграничил приложното поле на касационно обжалване от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, а във фазата по чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК е процесуално недопустимо произнасянето по законосъобразността на правните изводи на съда по поставените въпроси. В тази насока са и задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени с Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС.
При този изход на делото, при отсъствие на списък на разноските, на основание чл. 81, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноските за настоящото производство – юрисконсултско възнаграждение в размер на 1087,28 лв., определено при условията на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 98/25.01.2010 г. по в. гр. д. № 1104/2009 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА ………., [населено място] да заплати……………, [населено място] разноски за настоящата инстанция в размер на 1087,28 лв. /хиляда осемдесет и седем лева и 28 стотинки /, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: