4
4
Определение по т. д. № 708/14 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 708/14 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 862
София, 13.11.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 708 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от А. Р. А. от [населено място] чрез процесуалния му пълномощник – адв. Г. Ч. срещу въззивно решение № 1984/28.10.2013 г. по гр. д. № 1834/2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1288/25.02.2013 г. по гр. д. № 4010/2010 г. на СГС, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу ЗАД [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 226 КЗ за разликата от уважената част общо 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди до претендирания пълен размер от 95 000 лв., ведно с претенция за присъждане на законна лихва.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Моли същото да бъде отменено в обжалваната му част и исковете да бъдат уважени.
В касационната жалба са изложени подробни съображения в подкрепа на становището, че обезщетението за неимуществени вреди е определено в нарушение на принципа на справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, тъй като не е съобразено с вредоносния резултат от настъпилото пътно транспортно произшествие. Излагат се аргументи за претърпените болки и страдания, които, според жалбоподателя, не са обезщетени справедливо.
Касаторът е обосновал допустимост на касационното обжалване с няколко правни въпроса, които са свързани с определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди: „Справедливо и адекватно ли е постановеното от САС решение за претърпените от ищеца вреди, предвид динамиката на икономическите и социални условия в страната”; „Съществува ли несъответствие и накърняване на правата на българските граждани спрямо правата на останалите европейски граждани чрез присъждане на занижени и неадекватни обезщетения и пр.”
Твърди се, че са налице всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като позоваването е на Постановление № 4/68 на Пленума на ВС, решение № 410/29.10.2008 г. по н. д. № 396/2008 г. на І наказателно отделение на ВКС; решение от 30.12.2012 г. по гр. д. № 2205/2011 г. на САС; решение по гр. д. № 1852/2009 г. на СГС и решение № 258/30.05.2011 г. по гр. д. № 88/2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба ЗАД [фирма], [населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед нейната редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав счита, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК.
За да отмени в обжалваната пред него част и да увеличи присъденото обезщетение за претендирани неимуществени вреди от 35 000 лв. на 50 000 лв., както и да потвърди в останалата отхвърлителна част до пълния размер на обезщетението, съобразно искането на ищеца до 95 000 лв., Софийски апелативен съд е приел, че съобразно тежестта и характера на вредоносния резултат, претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, както и трайните последици от травматичните увреждания – справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД се явява присъденото обезщетение в размер на 50 000 лв.
Значимият, с оглед изхода на спора материалноправен въпрос, на който се позовава касаторът в случая, е този за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. По отношение на този въпрос обаче не е изпълнено нито едно от основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК.
Макар, че касаторът не е обосновал по какъв начин изложеното във въззивното решение, предмет на обжалване, е в противоречие с други актове на съдилищата, цитирайки и прилагайки съдебните решения, ВКС констатира, че същите – решение на Софийски апелативен, П. апелативен и Софийски градски съд не са влезли в сила, поради което не би могло да се приеме за доказано допълнителното изискване на т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно – даденото от въззивния съд разрешение по обуславящия изхода на делото правен въпрос да е в противоречие с даденото разрешение на същите въпроси в друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.
Доводите на касатора за неправилност на правните изводи на решаващата въззивна инстанция, макар и съставляващи отделно изложение на основанията за допускане на касационно разглеждане на делото, всъщност преповтарят съображенията в касационната жалба във връзка с оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на атакуваното решение.
Тези доводи обаче са относими към твърдяната неправилност на решението и затова е недопустимо да се обсъждат от ВКС във фазата на селектиране по реда на чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това, не би могло да се приеме, че поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване са налице.
Неоснователно е и становището, че посочените материалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди при деликт, произтичат от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагане на законовата разпоредба на чл. 52 ЗЗД, разбира се при съобразяване и с факта, че законовата норма установява справедливостта като единствен критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, и отчитайки обстоятелството, че с Постановление № 4/1968 година Пленумът на ВС е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на цитираната разпоредба, и тези указания не са изгубили своето значение и понастоящем. Именно наличието на тази задължителна съдебна практика, целяща точното и еднакво прилагане на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, налага извода, че не е налице и условието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1984/28.10.2013 г. по гр. д. № 1834/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: