3
3
Определение по т. д. №1282/14г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. №1282 /2014 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1017
София, 19.12.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на осми декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 1282 описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от К. П. К. от [населено място] чрез адв. П. К. срещу въззивно решение № 2129/30.12.2013 г. по гр. д. № 2424/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 2576/2013 г. по гр. д. № 20216/2012 г. на Пловдивски районен съд.
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение, основано на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 13276/2012 г. на ПРС за сумата 15 000 лв. – задължение по запис на заповед от 22.06.2012 г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон.
Ответникът по касационната жалба не депозира писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът, въпреки дадените му указания за представяне на писмено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в писмена молба от 05.03.2014 г. не е посочил основанието за приложното поле на касационното обжалване, като не е определил кой е материалноправния или процесуален въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт при наличието на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
Основанието по цитираната правна норма за допускане на касационно обжалване следва да бъде посочено от касатора конкретно, т. е. точно и мотивирано посредством изложението на касационните основания, съобразно чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК и разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което в случая не е сторено.
Препращането към въпросите, предмет на обжалване не би могло да замести посочването на конкретни правни въпроси, по които се иска допускане на касационно обжалване.
В случая, касаторът се е позовал на неправилност на въззивното решение, като е посочил друго въззивно решение по гр. д. № 2792/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, но същото не съдържа означение, че е влязло в сила, за да съставлява формирана съдебна практика, евентуално по т. 2 на чл. 280 ГПК.
ВКС не би могъл да замести страната и вместо нея да формулира конкретен правен въпрос, анализирайки по собствена преценка факти и изводи, съдържащи се в обжалваното решение. Процесуално задължение е на страната, която обжалва, да изведе правния въпрос и след съпоставка да аргументира защо счита, че даденото по този въпрос разрешение противоречи на задължителната практика на ВКС.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 2129/ 30.12.2013 г. по гр. д. № 2424/2013 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: