6
6
Определение по т. д. № 3454/14 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 3454 /14 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 765
София, 16.10.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 3454 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 430/09.07.2014 г.по в. т. д. № 489 /2014 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 18/13.02.2014 г. С последното е уважен иск с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ и [фирма] е осъдено да заплати на Т. Н. Т. сумата 82934,50 лв. – застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка с настъпило застрахователно събитие – противозаконно отнемане на лек автомобил с рег. [рег.номер на МПС] по комбинирана застрахователна полица № 0306А от 07.07.2011 г. и по чл. 86 ЗЗД за сумата 10792,99 лв. и разноски по делото.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.
В изложението към жалбата по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК по три правни въпроса, свързани с предвидено в Общите условия на застраховка „Каско” отлагателно условие, за изпълнение на изискване за оглед, заснемане и пасивно маркиране на застрахования автомобил, и дали същото спада към договорните задължения, неизпълнението на които е съществено с оглед интереса на застрахователя, както и за възможността за фингиране изпълнението по предходен договор спрямо изпълнението на същото отлагателно условие по последващ застрахователен договор.
Ответникът Т. Н. Т., чрез процесуалния си пълномощник адв. Л. Н. в писмен отговор оспорва касационната жалба, и поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въззивният съд е приел, че Общите условия са задължителни за застрахования ищец и задължението за маркиране на автомобила, и подновяване на информационното обслужване на пасивната маркировка съставлява условие по действащия сключен между страните договор. След обсъждане на доказателствата съдът е направил извод, че условието за пасивно маркиране е изпълнено, а липсата на подновяването на информационното обслужване /т. е. заплащане на нова такса и поставяне на стикер/ е преценено в светлината на изменената правна уредба в чл. 186, ал. 7 КЗ /ДВ, бр. 51/05.07.2011 г./, според която Общите условия не могат да предвиждат условия и изисквания към застрахования, вкл. такива при настъпване на застрахователното събитие и по отношение на неговото доказване, за които може да бъде направена благоразумна преценка, че нямат съществено значение по отношение на ограничаването на риска от настъпване на застрахователното събитие или на доказването му, за които може да се прецени, че съществува правна или фактическа пречка да бъдат изпълнени. Съдът е счел, че липсващата последваща маркировка и подновяване на обслужването, при положение, че се касае до пореден договор между страните за същия автомобил, както и че към датата на този договор е образувана щета /по нея е имало заснемане и оглед на автомобила/, по която е изплатено застрахователно обезщетение, не е съществено условие, за да влезе в сила застрахователния договор, както и че тази липса не води до увеличаване на застрахователния риск и не се отразява съществено върху интереса на застрахователя.
Или за да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от Т. иск срещу застрахователното дружество, Пловдивски апелативен съд е приел, че към деня на настъпване на застрахователното събитие автомобилът е бил маркиран съгласно изискванията на застрахователя и закона, че непредставянето му за маркиране и подновяване на обслужването след подновяване на застрахователния договор, не е обстоятелство, което е оказало въздействие за настъпване на събитието, и че не е нужно да настъпи твърдяно от застрахователя отлагателно условие, за да е налице застрахователно правоотношение.
Съгласно действащата процесуална уредба на касационното производство като факултативно, достъпът до касационен контрол задължително предпоставя наличие на дадено от въззивния съд с обжалвания съдебен акт разрешение на специфичен и значим за изхода на конкретния правен спор материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от лимитативно посочените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания.
Следователно, касае се до такъв материалноправен или процесуалноправен въпрос, който следва не само да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, но и именно като такъв, да попада в някоя от изчерпателно изброените хипотези на чл. 280 ГПК.
С оглед на изложеното и предвид изричната норма на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в тежест на касатора е въведено задължението за формулирането на конкретния специфичен по всяко дело правен въпрос – т. е. водещата предпоставка за допускане на касационно обжалване.
По първия от поставените в изложението въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като дори и да се приеме, че той е от значение за изхода на съдебното производство, касаторът не е доказал нито едно от основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК. Позоваването на решение № 144/11.11.2010 г. по т. д. № 1083/2009 г. ТК, І отделение е неточно, тъй като въпросът, по който е допуснато касационно обжалване по това дело и е даден отговор, е различен от поставените от настоящия касатор. С решение № 144/11.11.2010 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК Върховният касационен съд е дал отговор при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на въпросите за условията, при които договорът за застраховка ”автокаско” влиза в сила, и дали в тази връзка може да се счита за доказан фактът на плащане на първата част от дължима годишна застрахователна премия с отбелязването в текста на полицата на номера на съответния платежен документ. От фактите по този случай е видно, че касационната инстанция е приела, че специалната клауза от Общите условия за пасивно маркиране на автомобила и подновяване на информационното обслужване на същата, която не е била изпълнена към датата на застрахователното събитие – п. т. п., а автомобилът е бил маркиран няколко дни след настъпване на пътно-транспортното произшествие, като е счела, че това несъобразяване с изискването за маркиране преди събитието има ретроактивно действие и е относимо и към датата на сключване на застраховката. Липсва идентичност между фактическата обстановка по двата случая и правния въпрос, по който е бил даден отговор от инстанциите по съществото на спора и от ВКС.
Не налице и основанието по т. 2 на чл. 280 по първите два поставени въпроса в изложението, тъй като съдържанието на отделните клаузи от Общите условия на различните застрахователи се различават и съдилищата не биха могли да имат идентично тълкуване по отношение на тяхното съдържание и приложение спрямо фактите по всеки правен спор, с който са сезирани.
Позоваването на решение от 02.03.2011 г. по гр. д. № 6946/2010 г. на СГС, с което е потвърдено решение от 24.03.2010 г. по гр. д. № 45764/2009 г. на СРС е неточно, тъй като въззивната инстанция е приела, че правното действие на конкретния застрахователен договор може да бъде поставено в зависимост от бъдещи несигурни събития, но след анализ е приела, че в този случай не е било установено, нито застрахователят да има интерес от несбъдване на условието, нито недобросъвестност, т. е. с конкретно умишлено или небрежно поведение – да е препятствал настъпването му.
Не е доказано основанието по т. 2 на чл.280 ГПК и въз основа на приложения влязъл в сила съдебен акт по гр. д. №10368/2011 г. на СГС. По този случай, съдилищата са приели, че застрахователният договор е влязъл в сила с плащане на премията, съгласно чл. 187 КЗ, а изискването за маркировка на автомобила не съставлява съществено условие за влизане в сила на застрахователния договор. Счетено е, че липсата на маркировка не съставлява съществено неизпълнение на задълженията на застрахования, с оглед интереса на застрахователя, по смисъла на чл. 211, т. 2 КЗ, тъй като не е довело до увеличаване на застрахователния риск.
Или, макар и да са от значение за изхода на делото, поставените правни въпроси, произнасянето по тях от страна на въззивната инстанция не е единствено обуславящо фактическите и правните изводи при всеки конкретен спор, възложен му за разглеждане. Видно от мотивите на Пловдивски апелативен съд, съдът е формирал обуславящите изхода на делото въпроси, както по отношение на валидността на застрахователното правоотношение и влизането му в сила от момента на заплащане на застрахователната полица в деня на сключването /съгласно чл. 187 КЗ/, така и във връзка с предвиденото в ОУ условие. Не без значение е и обстоятелството, че по приложението на чл. 211, т. 2 КЗ има практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – решение № 4/21.03.2012 г. по т. д. № 81/2011 г., ІІ т. о.; решение № 102/02.10.2012 г. по т. д. № 615/2011 г., І т. о., в които е налице принципно произнасяне, че страните по застрахователния договор са свободни да уговарят, както основанието за носене на отговорност от застрахователя в конкретните случаи по застраховка ”каско”, така и основанията за освобождаване от застрахователна отговорност, но в тази насока са ограничени от законовата регламентация на чл. 211 КЗ.
При този изход на делото на ответника по касационната жалба следва да се присъдят поискани от него в писменото възражение разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 3300 лева за изготвяне на отговора, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 23.09.2014 г., заплатени в брой на адвокат Л. Н..
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 430/09.07.2014 г. по в. т. д. № 489 /2014 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на Т. Н. Т. разноски за настоящото производство в размер на 3300 /три хиляди и триста / лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: