О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 639
София, 27.07.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 2776 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение №308/23.05.2014 г. по в. т. д. № 365/2014 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 505/20.12.2003 г. по т. д. № 686/2010 г. на Окръжен съд Стара Загора и са уважени предявените от А. искове за неустойка в размер на 4 249 475 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, за сумата 4806,62 лв. – мораторна лихва за времето от 18.12.2010 г. до 28.12.2010 г. и за разноските.
В касационната жалба се излагат доводи по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част и се прави искане за неговата отмяна.
Касаторът навежда оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, изразили се и във вътрешно противоречие в мотивите, тъй като въззивният съд е бил длъжен и служебно да се произнесе по валидността на клаузата на чл. 9.4 от Договора за приватизация, както и да съобрази указанията в т. 3 на ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Позовава се и на неправилно приложение на материалния закон по повод въведено защитно възражение за нищожност на клауза по чл. 10, т. 1, б. ”б” от Договор за приватизация от 21.04.2005 г., свързана с договорна неустойка, както и на неправилна преценка от Пловдивски апелативен съд за отсъствие на частично изпълнение на задълженията за инвестиции за 2007 г.
Приложното поле на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 4/2012 г. на ОСГТК /неправилно позоваване, вероятно се има предвид т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС и решение № 145/19.11.2010 г. по т. д. № 889/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. по първия въпрос: 1/„Длъжен ли е съдът служебно да следи и да се произнесе по въпроса за действителността, респ. за нищожността на клаузата от приватизационния договор, която вменява съответни задължения на купувача, чието задължение е обезпечено с неустойка, при преценка относно действителността, респ. нищожността на самата неустоечна клауза.”
Жалбоподателят въвежда основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по други два материалноправни въпроса: 2/ „Нищожна ли е на основание чл. 26, ал. 2, пр.1 ЗЗД /невъзможен предмет/ клауза от приватизационен договор, която вменява на купувача задължение за инвестиции, които трябва да са възмездно придобити от приватизираното дружество и едновременно с това внесени в капитала му от самото приватизирано дружество като непарична вноска”; и 3/„ Нищожна ли е на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД клауза от приватизационен договор, която вменява на купувача задължение за инвестиции, които предполагат внасяне като непарична вноска в капитала на приватизираното дружество, но имат предмет, с който не може да се извършва апорт/ в процесния случай услуги/”.
Следващият правен въпрос, поставен в изложението: 4/ „Покупната цена за дяловете/акциите от капитала на приватизираното дружество, платена от купувача по приватизационния договор, следва ли да бъде взета предвид от съда като допълнителен критерий при преценка относно действителността/нищожността на клаузата за неустойка, обезпечаваща изпълнението на задължението за инвестиции по приватизационния договор – с посочено основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Последният, пети въпрос в изложението, мотивиран с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е формулиран така: ”Допустимо ли е при преценка относно изпълнението на задължение за инвестиции по приватизационен договор, скрепено с неустойка, съдът да се позовава на дефиниции, дадени в решения на ВКС по чл. 290 ГПК, след като страните изрично са уговорили такава дефиниция на понятието „инвестиции” в приватизационния договор и е налице противоречие между уговореното от страните и разрешенията на ВКС”.
Ответникът по касационната жалба А. за приватизация и следприватизационен контрол в писмен отговор поддържа, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 4 249 475 лв. – неустойка за неизпълнение на инвестиционната програма за 2007 г. Пловдивски апелативен съд е приел, че жалбоподателят не е изпълнил договореното в чл. 9.4 от приватизационния договор и в Приложение № 11, досежно вида и размера на инвестициите, тъй като от посочените задължения за инвестиции за 8 500 000 лв. неизпълнението е възлизало на 8 498 950 лв.
Апелативният съд не е възприел възражението на ответника, че в чл.9.4 от процесния договор е дефинирано какво ще се счита за инвестиции – всеки възмездно придобит и притежаван от дружеството актив – материален, нематериален, финансов, с цел увеличение на капитала и постигане на дълготрайни стопански изгоди за дружеството, а е зачел уговореното в план – график, съгласно инвестиционен план, който е представен в приложение № 11 към договора и съставлява неразделна част от него. Т. е., според решаващия съд, за да е налице изпълнение на поето с приватизационния договор задължение за извършване на инвестиции е необходимо купувачът да е извършил инвестиции по вид и стойност, съответстващи на посоченото в приложение № 11, и тъй като изпълнение е доказано само до размер на 1 050 лв., колкото са признати от А. и установени от вещото лице, е уважил претенцията за неустойка.
По възражението за нищожност на клаузата по чл. 10.1, б. ”б”, регламентираща неустойката, Пловдивски апелативен съд е изложил изводи за неговата неоснователност, предвид целите на приватизацията и гарантиране възможността приватизираното предприятие да продължи своята дейност, да бъде стабилизирано и обновено, поради което е приел, че клаузата за неустойка е съобразена с основната й функция, съобразно Тълкувателно решение № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
По отношение на първия въпрос от изложението, не може да се приеме за доказана основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният правен въпрос трябва да е конкретен и да е от значение за изхода на конкретното дело, т. е. да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС при проверка правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Това правно разрешение е дадено във връзка с правомощията на въззивния съд и изясняване съдържанието на чл. 269 ГПК. ВКС в своето тълкувателно решение е анализирал отменената процесуална уредба и действащия процесуален закон и не е отрекъл възможността за съда, с цел осигуряване точното прилагане на закона, тогава когато следва да намери приложение установена в публичен интерес материалноправна норма, а не диспозитивно право. Не сме пред подобна хипотеза в настоящия случай, защото въззивният съд е преценявал съдържанието на процесната клауза, която е озаглавена: ”инвестиционна програма”, и в която е посочено, че извършването на инвестициите ще се осъществява по график съгласно инвестиционен план, който е представен в Приложение № 11 към договора и съставлява неразделна част от него.
Обсъждано е и съдържанието на останалата част от текста, свързана с определяне на реално извършените инвестиции, като тълкувайки съдържанието на отделните клаузи на приватизационния договор по правилата на чл. 20 ЗЗД в тяхната връзка и с оглед смисъла и целите на приватизационния договор, ПАС е направил и решаващия извод за действителност на клаузата на чл. 9.4 и по чл. 10, т. 1, б. ”б”, за дължимост на договорната неустойка, поради неизпълнени задължения за инвестиции за 2007 г., и е отхвърлил защитното възражение на ответника по иска за нищожност на чл. 10.1, б. ”б” от договора поради противоречие с добрите нрави.
Формираните фактически и правни изводи на съда за действителност на двата текста са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби. Въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на процесуалния и материалния закон въз основа на тях, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване.
По втория и трети правен въпрос, не е налице основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото. Позоваването на отсъствие на задължителна практика не означава аргументиране на основанието по т. 3, при това в обжалваното въззивно решение по тези въпроси липсва изрично произнасяне, а и отговорът им е без значение за крайният изход на делото, тъй като не е доказано извършване на инвестиции, съобразно приложение № 11, вкл. и услуги, нито е коментирана възможността/невъзможността за извършване на апорт в капитала на приватизираното дружество.
Не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване и по последния правен въпрос. Съгласно т. 3 от цитираното тълкувателно решение, преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави от съда за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. По този начин е процедирал и Пловдивски апелативен съд, като е преценявал имащи значение критерии – размера на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка, т. е. стойността на планираните и неизпълнение инвестиции, поради което постановеното въззивно решение е в съответствие със закона и цитираната задължителна съдебна практика. Що се отнася до конкретните изводи на съда, направени в резултат на извършено тълкуване съдържанието на процесните договорни клаузи и в частност на елементите, обсъждани при преценка за нищожност на неустойката, тези изводи са относими единствено към настоящия спор и касаят правилността на постановения съдебен акт.
По отношение на петия правен въпрос, настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване, тъй като същият не отговаря на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Позоваването на изводи, изложени в обжалвания съдебен акт на стр. 5 – 6 /неточно, в оригиналното решение вероятно се има предвид стр.10,/ на задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК – решение № 201/26.11.2010 г. по т. д. № 88/2010 г. не е свързано с възприемане на дефиниции за „инвестиции”, а е във връзка с преценката за осчетоводяване на конкретни разходи, като Пловдивски апелативен съд е изследвал за чия сметка са разходите за тези инвестиции – закупуване на акции от друго дружество. Прилагането от решаващия съд на цитирания съдебен акт на ВКС е точно, предвид въпроса, по който е било допуснато касационно обжалване по т. д. № 88/ 2010 г. и отговора, даден от ВКС. При това, в обжалвания съдебен акт, съобразно цитираното по-горе решение е прието, че дори да се приеме, че закупуването на акции е в съответствие с договореното между страните инвестиране, т. е., че акциите съставляват финансов актив по смисъла на чл. 9.4 от договора, то тази инвестиция не е направена от купувача, тъй като средствата за закупуване са на самото приватизирано предприятие, а не на ответника по иска.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 308/23.05.2014 г. по т. д. №365/2014 г. на Пловдивски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: