5
5
Определение по т. д. № 2336/14 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 2336/14 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 368
София, 22.05.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 2336 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от СД ”АТ-К., К., К., Ч., Т. и сие” срещу въззивно решение № 255/13.02.2014 г. по т. д. №1877/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора иск против [фирма] за заплащане на сумата 50 000 лв. – частичен иск от претенция в размер на 818219 лв. с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 286 ЗЗД и потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен насрещният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 800 000 лв., предявен като частичен от претенция за 2 920 392 лв. за връщане на дадено на отпаднало основание.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразили се в необсъждане на доказателствата, свързани с твърденията на ищеца за изпълнение на договорни задължения, за некредитиране на свидетелски показания, за недопускане на доказателства, мотивирано с ранна преклузия.
Поддържа се, че съдът не е приложил правилно материалноправната норма, свързана с разваляне на двустранен договор и неизяснен е останал въпросът за обосноваване на фактическия състав на развалянето и интересите на кредитора в конкретния случай.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по съществени процесуалноправни въпроси, свързани с приложимост на нормата на чл. 147, т. 1 ГПК и дали представлява нарушение по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК недопускане на доказателства, поискани по реда на чл. 147 ГПК, както и по материалноправния въпрос относно предпоставките за разваляне на двустранен договор. Позоваването е на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор поддържа, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, Софийски апелативен съд е приел, че главният иск, квалифициран правно по чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 286 ЗЗД е неоснователен, тъй като не е било доказано предаване на готовата продукция на ответното дружество по сключения договор за поръчка. Тежестта да докаже отчета по мандатната сделка е за довереника /ищеца/, като негово е задължението да даде отчет, т. е. да уведоми доверителя за изпълнението, като му даде сметка и предаде полученото. Съдът, като е отчел изискването за форма по чл. 28 ЗСТЗ е посочил, че за доказването на отчета следва да се представи приемо-предавателен протокол по прехвърлителната сделка, а такъв няма съставен между страните.
По насрещния иск, въззивният съд е приел, че договорът е развален с връчване на препис от исковата молба, хипотеза на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, тъй като кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, съобразно изброените хипотези.
По отношение на първия процесуалноправен въпрос от изложението, макар и общо формулиран, не може да се приеме за доказана основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният правен въпрос трябва да е конкретен и да е от значение за изхода на конкретното дело, т. е. да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. В случая, твърдението на страната е, че въззивният съд неправилно е отказал събиране на нови доказателства, за чието съществуване страната е узнала едва след разпит на посочен от нея свидетел, както и, че след като жалбоподателят е успял да се е снабди с тези, според него относими писмени доказателства, свързани с предаване на уговореното, съдът е приел, че искането за приемането им в производството е преклудирано.
Действително, съобразно чл. 147 ГПК до приключване на съдебното дирене страните могат да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, но само ако не са могли да ги узнаят, посочат, представят своевременно. Това означава, че въпреки положената грижа за добро водене на делото, страната е длъжна да съобрази ранната преклузия, а при хипотеза на чл. 147 ГПК да докаже, че не е била в състояние да узнае, посочи и представи своевременно новото доказателство. Позоваването на обстоятелството, че едва след разпит на поискан от ищеца свидетел е узнала реда, начина за предаване на посочената в договора продукция и дружествата, на които същата е била престирана, вместо на ответника – страна по договора, не сочи на извод, различен от този на съдилищата по съществото на спора. Ищецът е въвел първоначално фактите и определил предмета на делото, той е могъл да ангажира всички относими към твърденията му за изпълнение на договорните задължения доказателства, в това число и такива по отношение на отчетната сделка и предаване на определени количества от договорената продукция. Формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби. Въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на процесуалния и материалния закон въз основа на тях, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване.
Посочените две въззивни решения разглеждат различни хипотези, при които в резултат на изслушване на свидетели, ответникът е поискал събиране на нови писмени доказателства.
По другия процесуалноправен въпрос, който е свързан с първия и е относим към въззивното производство – дали недопускане представянето на нови писмени доказателства съставлява процесуално нарушение по чл. 266 ГПК, не е налице основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
Досежно оплакванията за неправилни изводи на въззивния съд по отношение наличието на всички елементи от фактическия състав на разваляне на договора, както и че безусловното изявление за разваляне по чл. 87, ал. 2 ЗЗД е приложимо само при две хипотези: настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност и безполезност на изпълнение в резултат на забава на длъжника и при фикс сделките, същите не съставляват правен въпрос, конкретно формулиран от касатора, нито подобен въпрос би могло да се изведе от настоящата инстанция в производството по допускане на касационно обжалване. Твърденията в тази връзка, че в насрещната искова молба страната не е въвела никакви аргументи за приложението на горепосочената норма, нито са били ангажирани доказателства, и съдът не е преценявал дали е бил даден подходящ срок за изпълнение, са все въпроси, които би могло да се изследват едва след допускане на касационно обжалване. Тези въведени твърдения са относими към правилността на фактическите изводи на апелативната инстанция във връзка с преустановяване на договорната връзка между страните, направени след конкретна преценка на релевантните доказателства по делото. Липсата на основната предпоставка за достъп до касация по отношение на поставените въпроси е достатъчно за отхвърляне на исканията за допускане на обжалване и не е необходимо да се преценява дали е налице допълнителното основание по т. 1 и 2 на чл. 280 ГПК.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 255/13.02.2014 г. по т. д. № 1877/2013 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: