3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№245
Гр. София, 25.03.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Тотка Калчева
Вероника Николова
като изслуша докладваното от съдията Николова ч.т.д. №634 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК. Постъпила е частна жалба от Г. К. В. срещу определение от 28.11.2013 год. по ч.гр.д. № 4339/2013 год. на САС, Гражданска колегия, 11 състав, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу разпореждане от 19.06.2013г. по т.д. №1165/2012г. на СГС, ТК, VІ -14 състав.
За да приеме, че частната жалба е недопустима, съставът на САС е изложил мотиви, че обжалваното разпореждане е акт по движението на делото, насочен към отстраняване на нередовност на въззивна жалба и като такъв не подлежи на самостоятелно обжалване.
Жалбоподателят Г. В. счита, че определението е незаконосъобразно. Излага доводи, че с разпореждане от 19.06.2013г. по т.д. №1165/2012г. на СГС, ТК, VІ -14 състав, неправилно е определен размерът на дължимата държавна такса по подадената от него въззивна жалба срещу решението по същото дело. Посочва, че е представил декларация, от която е видно, че не е в състояние да заплати държавната такса, което ще доведе до прекратяване на делото и той ще бъде лишен от правото си на правосъдие.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.1 от ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по – нататъшното развитие на делото или в случаите, изрично предвидени в закона.
Правилно въззивният съд е приел, че обжалваното пред него разпореждане не е от тези две категории. Разпорежданията, с които съдът определя размера на дължимата държавна такса, не преграждат по – нататъшното развитие на производството. Същевременно в ГПК не е предвидена изрично възможност те да бъдат обжалвани. В случай,че жалбоподателят счита за неправилно определен размера на държавната такса и откаже да го внесе, това би обусловило връщане на въззивната жалба като нередовна. Той може да се защити като обжалва разпореждането за връщане на въззивната му жалба, като в това производство въззивният съд ще прецени правилността на акта, с който е определен размерът на дължимата такса.
Неотносими към настоящото производство са доводите на жалбоподателя, че имущественото му състояние не му позволява да заплати определения от първоинстанционния съд размер на държавната такса. Тези доводи не касаят правилността на определения от съда размер на държавната такса. В случай, че жалбоподателят не разполага със средства за внасяне на дължимата държавна такса, той разполага с възможността да поиска освобождаване от държавна такса по установения в чл.83 от ГПК ред. Молбата за освобождаване от заплащане на такси и разноски по производството трябва да бъде разгледана от администриращия съд, преди изпращане на делото в по-горната инстанция, като отказът по тази молба подлежи на самостоятелно обжалване.
С оглед изложеното Софийски апелативен съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.
Предвид горното, ВКС, Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 28.11.2013 год. по ч.гр.д. № 4339/2013 год. на САС, Гражданска колегия, 11 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
2.