4
4
Определение по т. д. № 3905/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 3905/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 558
София, 25.06.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 3905 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 293/04.06.2013 г. по гр. д. № 1182/2012 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено решение № 517/30.12.2009 г. по т. д. №9/2009 г. на ПОС и е отхвърлен предявеният от дружеството – жалбоподател срещу [фирма], [населено място] отрицателен установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че [фирма] не дължи сумата 26818 лв. по запис на заповед от 04.04.2003 г. с падеж 27.08.2003 г., ведно със законната лихва и разноските.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор поддържа, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, тъй като отсъства формулиран правен въпрос, въпреки дадените от съда указания, че част от приложената съдебна практика е неотносима, както и че в изложението липсва обосноваване на връзката между цитираните съдебни актове и този на въззивната инстанция, предмет на обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да отмени първоинстанционното решение и отхвърли предявения отрицателен установителен иск, Пловдивски апелативен съд е приел, че ищецът /длъжник/, който е въвел съществуването на каузално правоотношение, с оглед на което твърди, че е издаден записа на заповед, нито е доказал невъзникване на дълга по него, нито твърди погасяването му. Счетено е, че записът на заповед е действителен, падежът на поетото по него задължение е настъпил и на това основание отрицателният установителен иск е бил отхвърлен.
Настоящият състав на Търговска колегия, първо отделение приема, че касационно обжалване не следва да се допусне. В първоначално представеното изложение и в допълнителното уточнените основания за допускане на касационно обжалване, искането на касатора е мотивирано с поддържаните основания за неправилност на решението. В тази връзка е необходимо да се посочи, че въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на материалния закон въз основа на тях, не попада в приложното поле по чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване.
Изводът на Пловдивски апелативен съд относно валидността на записа на заповед, отсъствието на каузална връзка и за предмета на правния спор по чл. 254 ГПК /отм./ по конкретното дело е направен в рамките на възложената му правораздавателна функция, като на съд, който следва да реши материалноправния спор по същество. Именно при осъществяване на тази функция, в съответствие с процесуалните си правомощия на въззивна инстанция, е формирано и становището за недоказаност на твърдяната от ищеца недължимост на сумата по записа на заповед.
Касаторът не е въвел изрични доводи за незачитане на надлежно извършени от страните процесуални действия, а от друга страна неясните основания за допускане на касационно обжалване следва да се преценяват само във връзка с формулирания правен въпрос. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният правен въпрос трябва да е конкретен и да е от значение за изхода на конкретното дело, т. е. да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Или в случая, въз основа на изложените съображения се налага извод за липса на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
При този изход на делото на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат поискани с писмения отговор разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 996 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 02.10.2013 г. за адв. Д. Р., тъй като в договора не е посочено, че възнаграждението е платено от дружеството на процесуалния пълномощник в брой, нито е доказано изплащането на сумата по банков път, съгласно ТР №6/06.11.2013 по т.д. № 6/2012 г на ОСГТК на ВКС..
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 293/04.06.2013 г. по гр. д. № 1182/2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: