О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 570
Гр. София, 30.10.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Тотка Калчева
Вероника Николова
като изслуша докладваното от съдията Николова ч.т.д. №2024 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр. 1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от В. Николова Б., Б. Н. К. и А. И. К., срещу определение №6277 от 21.03.2015г. по ч.гр.д. №17468/2014г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане частната им жалба против определение от 01.09.2014г. по ч.гр.д. №22937/2011г. на Софийски районен съд, І ГО, 50 състав. Жалбоподателите считат, че определението е незаконосъобразно, тъй като за тях не съществува друг ред за защита срещу заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, доколкото производството по предявения от заявителя иск по чл.422 от ГПК е прекратено. При това положение те считат, че ако съдът незаконосъобразно не е обезсилил заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, макар и да е имал това задължение, неговото определение се явява преграждащо по отношение на техния път за защита и подлежи на въззивно обжалване.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да приеме, че частната жалба е недопустима, съставът на Софийски градски съд е изложил мотиви, че определението на заповедния съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за обезсилване на издадената срещу техния наследодател Н. Т. К. заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 09.06.2011г. по ч.гр.д. №22937/2011г. на Софийски районен съд, І ГО, 50 състав, не подлежи на обжалване, тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл.274 ал.1 от ГПК. Правилно Софийски градски съд е приел, че определението, с което е оставена без уважение молбата за обезсилване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, не подлежи на обжалване. Съгласно постановеното по реда на чл.274 ал.3 от ГПК и съставляващо задължителна практика за съдилищата определение № 933 от 15.12.2010г. по ч. т. д. № 834/2010 г., на ВКС ТК, I т. о., актовете на първостепенния съд по чл.415 ал.2 от ГПК, с които е отказано обезсилване на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист не подлежат на инстанционен контрол. В същото са изложени съображения, че определенията по чл.415 ал.2 от ГПК имат характер на преграждащ развитието на производството акт само в хипотеза, в която е постановено обезсилване на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист, тъй като с това процесуално действие се слага край на заповедното производство. По своите правни последици това определение е аналогично на определението по чл.413 ал.2 от ГПК, за което също е предвидена изрична обжалваемост само в случаите, при които е отхвърлено искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение. Освен това прекратяването на производството е винаги препятстващо развитието му процесуално действие. За разлика от определението за обезсилване на заповедта за изпълнение, актът, с който заповедният съд отказва да приложи разпоредбата на чл.415 ал.2 от ГПК по искане на длъжника, не прегражда по-нататъшното развитие на заповедното производство, което означава, че същият не подлежи на обжалване в хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК. Отсъствието на изрично предвидена в закона възможност за обжалване на посочения съдебен акт изключва обжалваемостта му и в хипотезата на чл.274 ал.1 т.2 от ГПК.
Същите съображения следва да бъдат изтъкнати и в хипотезата, когато не заповедният съд по реда на чл.415 ал.2 от ГПК, а съдът в исковото производство е компетентен да обезсили заповедта за изпълнение. Съгласно задължителните разяснения в т.13 от ТР №4 от 18.06.2014г. по тълк. д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410 от ГПК, съответно по чл.417 от ГПК и да обезсили изпълнителния лист по чл.418 от ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване. Обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителният лист следва да се постановят едновременно с определението за прекратяване на производството по иска. В настоящата хипотеза производството по предявения от заявителя [фирма] иск по чл.422 от ГПК е било прекратено поради неизпълнение на указанията на съда за отстраняване нередовностите на исковата молба, поради което компетентен да обезсили заповедта за изпълнение е не заповедният съд, а съдът в исковото производство. Жалбоподателите, наследници на длъжника Н. К., са сезирали с искането за обезсилване не компетентния Софийски градски съд, пред който е било образувано производството по чл.422 от ГПК, а заповедния – Софийски районен съд. Независимо от това,че отказът да бъде обезсилена заповедта за изпълнение е постановен от некомпетентен съд, самото определение е необжалваемо, поради което жалбата срещу него правилно е оставена без разглеждане с определението, предмет на настоящото производство. Същевременно обаче постановеното от заповедния съд определение не представлява пречка да бъде отправена молба за обезсилване на заповедта за изпълнение и издадения въз основа на същата изпълнителен лист до компетентния съд в исковото производство, а именно Софийски градски съд.
С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно.
Предвид горното, ВКС, Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №6277 от 21.03.2015г. по ч.гр.д. №17468/2014г. на Софийски градски съд, ГО, ІV – В въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.