5
5
Определение по т. д. № 1892/15 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 1892/15 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 731
София, 12.10.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 1892 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 99/25.03.2015 г. по т. д. № 101 /2015 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 19/08.01.2015 г. по т. д. № 984/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, с което по молба по чл. 625 ТЗ на [фирма], [населено място] дружеството-касатор е обявено в неплатежоспособност с начална дата 19.04.2013 г. и е открито производство по несъстоятелност.
Касаторът иска отмяна на решението в частта му досежно началната дата на основание чл. 281, т. 3 ГПК, като се поддържа, че дружеството е изпаднало в състояние на неплатежоспособност и е спряло плащанията, но не от момента на извършване на апорт на недвижимото му имущество, а в по късен момент – 15.06.2013 г.
Позовава се на критериите за селектиране на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма] в писмен отговор поддържа становище за недопускане касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Производството по несъстоятелност е образувано по молба на кредитор – [фирма], като в молбата същият се позовава на неизпълнение на задължения по договори за кредит, спиране на плащанията по договорите, на извършено от [фирма] прехвърляне на всички недвижими имоти /ипотекирани от банката/ като апортна вноска в капитала на друго дружество. Кредиторът е посочил за начална дата 19.04.2013 г., т. е. датата на прехвърляне на недвижимото имущество чрез апортна вноска в капитала на [фирма].
Първоинстанционният съд е уважил молбата на кредитора, като е открил производство по несъстоятелност на дружеството и определил за начална дата на неплатежоспособността 19.04.2013 г.
Въззивният съд е отхвърлил като недоказано искането на [фирма] за определяне на начална дата на неплатежоспособността 15.06.2013 г., когато, според жалбоподателя, било установено за първи път спиране на плащанията спрямо този кредитор.
Според заключението на ССЕ показателите за обща, бърза и незабавна ликвидност до 2013 г. са под единица и дружеството не е било в състояние да обслужва текущите си задължения. По повод плащания към кредитора експертизата е сочила различните дати на изискуеми вземания, които не са били платени на падежа – като най-ранна е била 31.03.2011 г., визирани са и дати през 2012 г. и тенденцията за увеличение на неизплатените задължения през 2013 година – месеците март и април. Според въззивния съд, апортирането на цялото недвижимо имущество на длъжника и придобиването срещу този апорт на дялове от друго търговско дружество не е довело до вливане на свежи пари, за да се погасят задълженията към кредиторите, а единствено до получаване на сумата 10 000 лв., която е била недостатъчна за покриване на задълженията, тъй като и нейното плащане е било отложено за период от две години след сключване на сделката. Съдът е заключил, че разпореждането с активи на длъжника, в които той е извършвал производствената си дейност е спомогнало за необслужване и на банковите кредити и на другите задължения към кредиторите, като е потвърдил изводите на първоинстанционния съд по отношение на началната дата на неплатежоспособността.
По критерия за селектиране на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:
Съгласно действащата процесуална уредба на касационното производство като факултативно, достъпът до касационен контрол задължително предпоставя наличие на дадено от въззивния съд с обжалвания съдебен акт разрешение на специфичен и значим за изхода на конкретния правен спор материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от лимитативно посочените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания. Следователно, касае се до такъв материалноправен или процесуалноправен въпрос, който следва не само да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, но и именно като такъв, да попада в някоя от изчерпателно изброените хипотези на чл. 280 ГПК.
С оглед на изложеното и предвид изричната норма на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в тежест на касатора е въведено задължението за формулирането на конкретния специфичен по всяко дело правен въпрос – т. е. водещата предпоставка за допускане на касационно обжалване. В конкретния случай, в изложението касаторът не е поставил конкретен правен въпрос, а е въвел оплакване за неправилно определена начална дата на неплатежоспособността, позовавайки се на основанието по т. 3 на чл.280, ал. 1 ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос да е от значение за изхода на конкретното дело, и да е обусловил правните изводи по предмета на спора. Този въпрос следва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като касационната инстанция може да уточни и конкретизира въпроса, но не би могла сама да формулира такъв, ако в изложението се съдържат единствено оплаквания за неправилност на въззивното решение. Дори и да се приеме, че основният въпрос е този за критериите за определяне на началната дата на неплатежоспособността, жалбоподателят не е обосновал приложно поле на т. 3 на чл. 280 ГПК. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е и наличието на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитие на правото.
Следва да се посочи и, че има съдебна практика на ВКС,ТК, по чл. 290 ГПК,според която, за да се установи началната дата на спиране плащанията от длъжника, съдът следва да прецени какво е икономическото и финансово състояние на длъжника към всяка от датите, като изследва коефициентите за ликвидност и автономност на дружеството, във връзка с преценката настъпило ли е обективното състояние на неплатежоспособност и към кой момент длъжникът е бил в състояние на неплатежоспособност / т. д. № 169/2010 г., ВКС, ТК, ІІ т. о./; че началната дата на неплатежоспособността следва да се определи с оглед на цялостното икономическо състояние на длъжника, а не само с оглед на последното извършено плащане към конкретно определен кредитор /решение по т.д. № 1152/2011 г. , ВКС, ТК, І т. о./.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 99/15.03.2015 г. по т. д. № 101/2015 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: