5
5
Определение по т. д. № 1497/14 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. №1497/14 на ВКС, ТК, І-во отд. P. 1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 223
София, 27.03.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 1497 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от И. Я. С. от [населено място] срещу въззивно решение № 2340/16.12.2013 г. по т. д. № 2129/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 861 от 08.02.2013 г. по гр. д. № 4326/2008 г. на Софийски градски съд.
С последното е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу [фирма] и Иво Ц. Ц. иск с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 26 000 лв., представляваща незаплатена продажна цена на доставена самоходна строителна машина – бетон помпа.
В касационната жалба са развити подробни съображения за порочност на обжалваното решение, поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и за нарушения на материалния закон, свързани с договора за продажба. Излагат се разсъждения за задължителната съдебна практика на касационния съд, свързана с връзката между каузалната сделка и записа на заповед и за превратно тълкуване на доказателствата.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с материалноправни и процесуалноправни въпроси, поддържайки и трите основания за достъп до касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба не вземат становища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът на жалбоподателя е бил отхвърлен, Софийски апелативен съд е приел, че ищецът не е доказал твърдяните факти, свързани с наличие на облигационна връзка между страните – сключен договор за продажба на бетон помпа, поради което и за ответниците не е възникнало валидно задължение за заплащане на продажната цена.
По въведените от ищеца възражения, че съдът неправилно е квалифицирал иска като такъв по чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 200 ЗЗД, тъй като ставало дума и за неоснователно обогатяване, Софийски апелативен съд е изложил съображения по отношение очертания предмет на делото с исковата молба и нейните изменения.
По отношение на сочения като първи материалноправен въпрос, формулиран по следния начин: … ”относно възникването на твърдяното от ищеца по делото материално /каузално/ правоотношение, подчинено на договор за продажба и свързано с него последващо съглашение за осъществяване на съвместна дейност между субектите на първата подготвителна сделка” – не е налице водещото основание по чл. 280, ал. 1 за допускане на касационно обжалване. Съгласно действащата процесуална уредба на касационното производство като факултативно, достъпът до касационен контрол задължително предпоставя наличието на дадено от въззивния съд с обжалвания съдебен акт разрешение на специфичен и значим за изхода на конкретния правен спор материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от лимитативно посочените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания. Следователно, касае се до такъв материалноправен или процесуалноправен въпрос, който следва не само да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, но и именно като такъв, да попада в някоя от изчерпателно изброените хипотези по чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед на изложеното и предвид изричната норма на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в тежест на касатора е вменено формулирането на конкретния специфичен за всяко дело правен въпрос – т. е. водещата предпоставка за допускане на касационно обжалване. Поставеният въпрос не е точен и ясен, предвид изводите на съдилищата по съществото на спора, че искът е неоснователен, предвид недоказване на въведеното твърдение за наличие на правна връзка между страните. След като съдилищата са счели, че не е установено да е сключен договор за доставка, разкриващ характеристиките на продажба на вещ между страните по делото, то дали е било налице последващо съглашение за осъществяване съвместна дейност е без значение, макар съдилищата да са изложили извод за недоказаност и на тези факти.
Вярно е, че действащото право познава фигурата на „скрит съучастник”, но нито е въведено и доказано наличие на писмен договор по чл. 357 ЗЗД , нито би могло да се приеме че е налице хипотеза на косвено представителство, както счита жалбоподателят. Какви са изискванията за валидност на договора за продажба и дали се изисква писмена форма, следва от съдържанието на закона – Глава ХХІІ ТЗ, предвид обстоятелството, че една от страните по сделката е търговец. В гражданското право формална е сделката, при която законът предписва формата, като в търговското право наред с този критерий /чл. 293, ал. 1/ формалният характер на сделката се определя и от установената от страните форма /чл. 293, ал. 2/. Не би могло да се приеме, че е възможно в предмета на търговска продажба да се обхваща и задължение за осъществяване на съвместна дейност, тъй като елементите на фактическия състав са точни и не зависят от волята на страните, а намерението за бъдеща съвместна дейност би могло да намери израз в придобиване на членство в търговско дружество или чрез участие в гражданско дружество и пр.
По отношение на поставените процесуалноправни въпроси в раздел ІІ на изложението – не са налице основания за допускане на касационно обжалване по следните съображения: по въпрос 1 и 4, свързани с доказване на каузалната сделка – продажба, дори и да се приеме, че въпросите са значими за изхода на конкретното дело, не е налице допълнителното основание по т. 2 на чл. 280 ГПК, с оглед непосочване на съдебни актове с дадено от съдилищата разноречиво разрешаване. Договорът за продажба е неформален, но характерът на този договор може да търпи изменения, съобразно вида на вещта и режима на експлоатация.
По въпросите, свързани с тежестта на доказване на каузално правоотношение, обезпечено със запис на заповед, в случай на предявен иск по чл. 422 ГПК и преминаването му към осъдителен, касаторът не е обосновал основание за допускане на касационно обжалване. След като предмет на делото и на решението е по предявен осъдителен иск, свързан с неизпълнение по договор за продажба, и след като ВКС се е произнесъл с акт, който е задължителен за страните, в който е прието, че записът на заповед е нищожен, не подлежи на съмнение, че в настоящото производство ищецът е следвало да установи наличието на договорна връзка и изпълнението от негова страна на поето задължение по този договор. Не би могло да се счита, че записът на заповед съставлява индиция за сключване на каузалната сделка не само поради изложеното, но и поради обстоятелството, че менителничните ефекти са абстрактни сделки и при тях правото не се интересува защо се извършва съответното действие, тъй като имущественото разместване не е обусловено от предхождащи или съпътстващи правоотношения, които неминуемо са в основата му.
По отношение на разпределението на доказателствената тежест, при предявен установителен иск по чл. 422 ГПК е налице произнасяне с точка 17 на ТР № 4/2013 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По повод останалите твърдения на страната, че съдът не е обсъдил всички доводи и възражения, както и че са били обсъждани избирателно част от доказателствата, то те засягат въпросите за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, съгласно изричната регламентация на процесуалния закон, както и да мотивира своя акт, и не са решени в противоречие с трайно установената съдебна практика. Формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби.
Въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на процесуалния и материалния закон въз основа на тях, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 2340/16.12.2013 г. по в. гр. д. № 2129/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: