4
4
Определение по т. д. № 855/14 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. №855/14 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 907
София, 26.11.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 855 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба на Ирина Л. Иванова, чрез адвокат Т. Б. срещу въззивно решение от 17.07.2013 г. по в. гр. д. № 9829/2012 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № ІІ-74-16 от 30.01.2012 г. по гр. д. № 47419/2010 г. на Софийски районен съд в обжалваната му част и е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против ЗК [фирма], [населено място] иск за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 10 863 лв. и по чл. 86 ЗЗД за сумата 1590,44лв.
Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилна преценка на събраните по делото доказателства, свързани с установяване на противоправно поведение на ищцата, в качеството й на водач на моторно превозно средство и за нарушения от нейна страна на поети договорни задължения, свързани с управление на автомобил след употреба на алкохол. Поддържа се, че съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство е недостоверно, съдът следвало да изложи мотиви за това. Цитира се решение № 24/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на І г. о.
Касаторът в изпълнение на указанията, дадени му от въззивния съд, е представил с допълнителна молба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване с процесуалноправния въпрос: „Порочно ли е решение, основано на доказателства, събрани по друг процесуален ред и пред друг орган и допустими ли са тези доказателства”?
В подкрепа на въпроса се позовава на Определение № 575/04.06.2010 г. по гр. д. № 417/2010 г. на ВКС, ГК и на Решение № 377/10.06.1994 г. по гр. д. № 590/1993 г. на ВС; решение № 636/24.03.1977 г. по гр. д. № 3017/1976 г. на ВС; решение № 204/31.01.1968 г. по гр. д. № 2055/67 г. на ВС и др.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение. Жалбоподателят е формулирал въпрос, които дори и да се приеме, че макар и общо формулиран, е от значение за изхода на делото, но не е доказал основание по т. 1 или т. 2 на чл. 280 ГПК.
Въпросът за това дали едно решение е порочно, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване. Твърдението на жалбоподателя, че решението е основано на събрани по друг процесуален ред доказателства е свързано с преценка правилността на съдебния акт, т. е. във фазата след като е допуснато касационно обжалване. Тогава би могло да се извърши проверка за основателността на подобни твърдения.
Според мотивите на обжалвания възззивен акт, между страните е уговорено в т. 26. 3 от Общите условия по застраховка „каско”, че застрахователно обезщетение няма да бъде изплатено при установяване управление на моторното превозно средство след употреба на алкохол от застрахования водач, както и при отказ, осуетяване или неспазване на указанията на компетентните органи за медицински изследвания, констатирани с документ от съответния орган, както и че неизпълнението се явява значително с оглед интереса на застрахователя по смисъла на чл. 211, т. 2 от Кодекса за застраховането.
Съдът е преценявал констативния протокол, подписан както от съставителя, така и от водача – жалбоподател, досежно причините за настъпилото п. т. п. и обстоятелството, че е бил издаден талон за кръвна проба, след като с дрегер е установено наличие на алкохол над 1,2 промила.
Наказателното производство е било прекратено, тъй като не е установена изправността на техническото средство – дрегер, но изводите на въззивния съд обхващат и други писмени документи – протокол за медицинско изследване, съставен и подписан от лекар, удостоверяващ отказа на водача да даде кръв за изследване, поради твърдението на последния, че е употребил алкохол след удара, както и описание на поведението на водача. Този документ също съдържа подписа на водача и на съставителя и е преценяван с оглед установяване поведението му , предвид изпълнението на договорни клаузи от общите условия.
Или в мотивите на въззивното решение са обсъждани тези свидетелстващи документи, чието съдържание не е било опровергано, при това същите са подписани и от водача. Изложени са и съображения за това, че с отказа за даване на кръв с твърдението си, че е употребил алкохол веднага след пътно транспортното произшествие, водачът всъщност е осуетил проверката за концентрация на алкохол в кръвта, което съставлява едно от основанията по т. 26 от ОУ за отказ за изплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди.
Независимо от горните съображения, обуславящият извод за липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, следва да се отрази,че представената от касатора съдебна практика принципно касае задължение за съда да обсъди и прецени събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, но преценявайки отделните правни казуси по конкретните дела по чл. 109а ЗС по чл. 45 ЗЗД по ЗНО / отм./ , по чл. 349, ал. 2 ЗЗД /отм./ и пр. Затова не може да се счете, че дадените разрешения по тези въпроси са пряко относими към конкретните обстоятелства по настоящото дело, нито може да се направи извод за противоречиво разрешаване на формулирания от касатора правен въпрос.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 17.07.2013 г. по в. гр. д. № 9829/2012 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: