2
2
Определение по т. д. № 3206/14 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 3206/14 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 509
София, 26.06.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 3206 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от И. М. К. – Й., [населено място] срещу въззивно решение № 423/08.07.2014 г. по в. гр. д. № 1097/2011 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 6/11.02.2010 г. по гр. д. № 1137/2009 г. на Великотърновски окръжен съд.
С последното са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу „ВЗКААЧС – Съгласие 96”, [населено място] обективно съединени искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 167 и чл. 170 ЗЗД, по чл. 26, ал. 2, пр. 2, 3 и 4 ЗЗД за прогласяване за нищожен на договор за ипотека, сключен с нотариален акт № 274, том ІІ, рег. № 2899, н. д. № 353/2000 г. на Росица М., нотариус с район на действие Великотърновски районен съд.
В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от въззивния съд, изразили се в необсъждане на доводите на страната в мотивите на съдебния акт, за нарушения на материалния закон, свързани с приложение на чл. 170 ЗЗД и за необоснованост.
Ответникът по жалбата „ВЗКААЧС – Съгласие – 96” в писмен отговор поддържа недопускане на касационно обжалване, както и неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С постановеното от Пловдивски апелативен съд въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение на ОС Велико Търново е прието, че предявеният от И. М. К. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и ал. 2, пр. 2, 3 и 4 ЗЗД е неоснователен, поради недоказване на нито едно от сочените основания. Съдът е посочил, че твърденията за неяснота по отношение на длъжниците по договора за ипотека и по отношение на обезпеченото вземане са неоснователни, тъй като в нотариалния акт ясно и точно е посочен както кредитополучателя – длъжника М. К., а така също и точно е упоменато, че за обезпечаване на главницата, лихви и разноски по този договор за кредит, ищцата И. М. К. и нейната сестра Н. М. К. учредяват в полза на кооперацията ипотека върху свой собствен имот в [населено място]. Т. е. ипотекарните длъжници са точно и ясно определени, същите са обезпечили чуждо /на своя баща/ задължение към кооперацията, като са договорили и солидарна отговорност, за обезпеченото вземане, което е индивидуализирано – страни, размер, юридически факт, от който произтича и пр.
Въззивният съд е счел, че обстоятелството, че в договора за кредит е посочено, че целта му е „засаждане на лозе”, а тази цел е била променена в последствие не се отразява на обезпеченото вземане, предвид нормата на чл. 174 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че не следва да се допусне касационно разглеждане на делото. В изложението за допускане на касационно обжалване са поставени две групи въпроси – процесуалноправни и материалноправен. В първата група, въпросите са свързани с проверка правилността на въззивното решение и всъщност приповтарят част от оплакванията в касационната жалба. Дали въззивният съд извършва нарушение, като в мотивите не обсъжда доводите за порочност на първоинстанционното решение и извършва ли нарушение въззивният съд на съдопроизводствените правила при конституиране на необходими другари, като констатира, че пред първоинстанционният съд е било направено такова искане без да има произнасяне, са все въпроси свързани с обхвата на проверката по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и с производството по допускане на касационно обжалване по приложно поле. Същото се отнася и до материалноправния въпрос: ”каква е материалноправната същност на спора по чл. 170 ЗЗД относно съществуващата неизвестност за тъждество на обезпеченото вземане в един акцесорен договор като ипотечния, когато в него няма яснота за кой конкретен договор за кредит е обезпечението и допустимо ли е само по твърдение на ответника да се приеме, че се обезпечава представения по делото договор, без да има изрично посочване в текстовата част на акцесорния ипотечен договор”. Подобни оплаквания не съставляват формулиране на правни въпроси, които да са били разрешавани противоречиво от съдилищата по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 или в противоречие с практиката на ВКС /т. 1 на чл. 280 ГПК/. Това е достатъчно, за да се откаже допускане на касационно обжалване на постановеното въззивно решение, в какъвто смисъл са задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г.на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд.
Твърдението, че въззивното решение противоречи на Решение № 789/22.04.2002 г. по гр.д. № 2292/2001 г. на V г. о. на ВС е недоказано, тъй като предмет на делото по цитирания съдебен акт на ВКС е въпросът за реструктуриране на дълга по съществуващ договор за банков кредит и въпросите, свързани с договор за новация. В конкретното производство, подобни въпроси не са били разисквани и материалноправните норми, приложими към конкретните факти са тези досежно нищожността на договорните клаузи на посочени в исковата молба основания, преплетени през законовата регламентация на договора за ипотека.
При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски, предвид своевременното искане за присъждането им с отговора на касационната жалба и представения списък на разноските и договор за правна защита и съдействие от 19.09.2014 г. в полза на адв. М. Николова за платен в брой адвокатски хонорар в размер на 1500 лева.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 423/08.07.2014 г. по в. гр. д. № 1097/2011 г. на Пловдивски апелативен съд
ОСЪЖДА И. М. К. – Й., ЕГН [ЕГН] да заплати на кооперация ”Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частните стопани Съгласие -96”, [населено място] сумата 1500/ хиляда и петстотин лева/ разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: