4
4
Определение по т. д. № 3097/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 3097/13 на ВКС, ТК, І-во отд. P. 1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
София, 21.05.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 3097 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Трудово производителна кооперация за инвалиди ”Мир”, [населено място] чрез адв. Б. Д. срещу въззивно решение № 861/28.03.2013 г. по в. т. д. № 689/2012 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 78/26.03.2012 г. по т. д. № 377/2011 г., на Добрички окръжен съд. С последното, жалбоподателят е осъден да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата 182 238,19 лв., представляваща дължимо неплатено възнаграждение за извършени СМР, съгласно договор от 01.06.2008 г. по осем фактури, индивидуализирани с номер и дата на издаване, законна лихва върху главницата и разноски за производството.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
Касаторът е обосновал допустимост на касационното обжалване по приложно поле с четири въпроса, като поддържа основание по т. 1 и т. 2 на чл. 280 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор взема становище за недопускане на касационно обжалване, като твърди, че изложението съставлява преповтаряне на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което съдът е уважил предявения иск правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, Варненски апелативен съд е приел, че: между страните е бил сключен договор за ремонтни дейности от 01.06.2008 г., че договорът е изпълняван, подписвани са двустранно протоколи, в които се съдържа информация за извършена работа и останали незаплатени СМР за различни периоди, издавани са въз основа на тези протоколи фактури, подписвани от председателя на кооперацията и неоспорени в рамките на съдебното производство.
Безспорен е бил и фактът, че на 30.11.2009 г. е подписан Констативен протокол /обр. 15/, съгласно който не са били констатирани незавършени, и не или недобре свършени работи, прието е, че обектът може да бъде въведен в експлоатация, и с този акт е извършено предаване на обекта от изпълнителя на възложителя.
Спорният въпрос по делото се е концентрирал върху отказа на кооперацията да заплати останалите неразплатени дейности по фактурите поради отсъствие на изготвен акт обр. 19. Според решаващия съд, уговореното в чл. 2.5 от договора, че падежът на задължението за плащане е обвързан единствено с изтичане на 5 дни от приемане на обекта, означава, че предаването въз основа на акт обр. 15 от 30.11.2009 г. е достатъчно и с оглед съдържанието на чл. 264 ЗЗД, за да възникне задължение за плащане на извършената работа.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният правен въпрос трябва да е конкретен и да е от значение за изхода на конкретното дело, т. е. да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението.
По отношение на въведения първи и втори процесуалноправен въпрос: „Преклузията по чл. 133 ГПК отнася ли се до възражението за изтекла погасителна давност и ще се счита ли за валидно направено подобно възражение с въззивната жалба , както и дали е приложима т. 6 от ТР № 1/ 2000 г. на ВКС или същата е изгубила действието си при новия ГПК?” е налице разрешение в т. 4 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай, съдебното производство е проведено по правилата на новия ГПК, възражението за изтекла погасителна давност е въведено след указания в закона срок, и на поради настъпилата преклузия не е обсъждано.
Другите два въпроса: „за това, следва ли да се счита за обвързващо страните условие, което са договорили, но което изисква минимално изискуемото от закона”, и „приемането на отделните работи, при условие, че в последствие има и обобщено приемане на всички СМР, следва ли да се счита за изпълнение и кога ще е налице изпълнение ”?, не съставляват правни въпроси от значение за изхода на делото. Те освен, че са или неясно формулирани /трети въпрос/, са относими към преценката на отделните договорни клаузи и доказателствата, по повод твърденията на страните за изпълнение/неизпълнение на договора, т. е. засягат основно въпросите на договорната свобода и тълкуване на договорни клаузи, както задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, съгласно изричната регламентация на процесуалния закон. Същите обаче не са решени в противоречие с трайно установената съдебна практика, нито са разрешени в противоречие с цитираната от жалбоподателя съдебна практика по ГПК.
Настоящият състав намира за ненужно да коментира приложените съдебни решения по чл. 290 ГПК, тъй като въпросите, по които е било допуснато касационно обжалване, и по които са постановени решенията с даден отговор по тях, не съвпадат с тези, посочени от жалбоподателя, а и липсва сходство по отношение на фактите и обстоятелствата по различните дела и тези по настоящия правен спор.
Въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на закона въз основа на тях, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 861/28.03.2013 г. по в. т. д. №689/2012 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: