4
4
Определение по т. д. № 3876/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 3876/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 542
София, 20.06.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на втори юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 3876 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от А. С. Ц. от [населено място] против въззивно решение № 519 от 04.06.2013 г. по в. т. д. № 632/2013 г. на Варненски окръжен съд . С последното, В. е отменил частично решение № 50/20.05.2011 г. по гр. д. № 6377/2012 г. на Варненски районен съд, в частта, с която са уважени предявените от жалбоподателя срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за разликата от 7025 лв. до 14050 лв., представляваща застрахователно обезщетение за настъпило на 06-07.03.2011 г. застрахователно събитие – кражба на застраховано имущество по застраховка „Каско” на л.а. ”БМВ 118д, ДК [рег.номер на МПС] и за разликата от 819,21 лв. до 1614,73 лв. – обезщетение за забава за периода от 30.03.2011 г. до 14.05.2012 г., като отхвърлил иска по чл. 208, ал. 1 КЗ за разликата от 7025 лв. до 14050 лв. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата от 819,21 до 1614,73 лв.
В касационната жалба, насочена към тази част от решението, с което исковете са отхвърлени, се инвокират основания за порочност на съдебния акт, изразили се в неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по два материалноправни въпроса от значение за изхода на конкретното дело, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото: 1/за да бъде намалено застрахователното обезщетение на основание чл. 207, ал. 2, пр. 2 КЗ необходимо ли е изрично волеизявление или конклудентни действия от страна на застрахователя и допустимо ли е без наличието на такива, съдът служебно да приложи тази законова разпоредба и да намали застрахователното обезщетение и 2/ при редуциране на застрахователното обезщетение от страна на съда на посоченото основание по чл. 207, ал. 2, пр. 1, КЗ, при което размерът на редуциране не е заложен отнапред в застрахователния договор и/ или Общите условия, какъв следва да е критерият за определянето му и следва ли намаляването да бъде съразмерно на тежестта на неизпълнението и/или увеличеният риск на застрахователя.
В писмен отговор ответната страна [фирма] изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, както и че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а с оглед изложеното от касатора основание, предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос да е от значение за изхода на конкретното дело и да е обусловил правните изводи по предмета на спора. Този въпрос следва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Поставените в изложението два материалноправни въпроса отговарят на визираното по-горе изискване, предвид връзката между регламентираните в чл. 211, т. 2 КЗ правни възможности за застрахователя по имуществена застраховка да откаже плащане на обезщетение при настъпило събитие, когато застрахованият не е изпълнил задължение по договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в Общите условия на застраховка „Каско” на ответното дружество или до приложение на хипотеза на чл. 207, ал. 2 КЗ, ако след преценка се приеме, че неизпълнението на изрично предвидени в договора или Общите условия задължения, не е значително с оглед интереса на застрахователя.
Жалбоподателят обаче не е доказал основанието по т. 3 – т. е., че въпросите допринасят едновременно и за точното прилагане на закона, и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
В редица свои решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, ВКС е дал разрешение на подобни въпроси, свързани с непредставяне на малкия талон поради кражба на МПС и оставяне на талона в превозното средство и за правните последици от неизпълнение на задължение на застрахования, относими и към преценка по отношение на риска и размера на вредите. Част от съдебната практика е цитирана от въззивния съд в обжалваното решение и е съобразена, в това число и решение № 79/29.06.2012 г. по т. д. № 802/2011 г., ВКС, І т. о. В практиката, която е задължителна за съдилищата се сочи, че подлежи на преценка по всяко конкретно дело вида на съответното неизпълнение спрямо вида на застрахователното събитие. Неизпълнението ще води до санкциониране само за задължение, което е от естество да способства настъпването на застрахователния риск и/или да повлияе върху размера на вредите, в съответствие с чл. 207, ал. 1 КЗ. Даден е и отговор не само при хипотеза на пълен отказ за изплащане на застрахователното обезщетение, но и за възможностите за намаляване на обезщетението, тъй като неизпълнението на задължение на застрахования, да не се оставя част втора от свидетелството за регистрация в откраднатия автомобил, е от естество да способства настъпването на застрахователното събитие.
Дали и какъв процент да бъде определен, дали той следва да е предварително уговорен и пр. са все въпроси, свързани с конкретните факти и договорености по всяко конкретно дело, а основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Всъщност формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби.
Предвид съдържанието на изложението на основанията за касационно обжалване по приложно поле, посочените елементи на т. 3, чл. 280, ал. 1 ГПК не са налице, поради което липсва обосноваване на основанието за допускане на касационно обжалване.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 519/04.06.2013 г. по в. т. д. № 632/2013 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: