4
4
Определение по т. д. № 3564/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 3564/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
София, 12.06.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на седми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 3564 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 1356/25.02.2013 г. по гр. д. № 3810/2012 г. на Софийски градски съд, който, след отмяна на първоинстанционно решение от 09.01. 2012 г. по гр. д. № 57593/2009 г. на Софийски районен съд, е уважил предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове.
Жалбоподателят е бил осъден да заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 12039,58 лв., дадена без основание като платена в повече от дължимата застрахователна премия по договор между страните № 393/29.12.2005 г,., и на основание чл. 79 ЗЗД сумата 13 880,41 лв., дължима на основание чл. 9 от договор № 393/29.12.2005 г., ведно със законната лихва върху главниците, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 645,47 лв. – обезщетение за забава по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и 744,15 лв. – обезщетение по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че решението е „правно некомпетентно”, като се излагат твърдения за незаконосъобразни изводи на въззивния съд, изградени на неправилна преценка на доказателствата и съобразяване с факта, че експертизите са били изготвени изцяло въз основа на доказателства, представени от ищеца и въз основа на проверка в счетоводството на ищеца.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са съществени за изхода на делото, като се е позовал на т. 1 на чл. 280 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] в писмен отговор поддържа, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
По отношение на първия процесуалноправен въпрос: „Явява ли се доказателство за извършено плащане банково бордеро, което е оспорено по отношение на удостоверителната му стойност досежно факта на плащането, с оглед разпоредбата на чл. 305 от ТЗ и следва ли да се установи факта на плащане чрез проверка по банковата сметка на получателя” – не може да се приеме за доказана основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният правен въпрос трябва да е конкретен и да е от значение за изхода на конкретното дело, т. е. да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. В случая, ответникът по иска в своя писмен отговор на стр. 11 от първоинстанционното дело не е въвел възражение за отсъствие на плащане на уговорени застрахователни премии, т. е. не е оспорено получаването на застр. премии по видове застраховки. Неговата защита се е състояла в твърдения за представяне на ксероксни копия от платежни нареждания, които били неясни и се е настоявало за изключването им, поради факта че съставляват незаверени преписи.
Както в доклада на първоинстанционния съд, така и в последващите съдебни определения е взето отношение по въпроса за представените копия от документи, така и за доказателствената тежест на страните по всеки един от исковете. Позоваването на решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и свързани с приложение на чл. 305 ТЗ – решение № 44/28.03.2011 по т. д. № 526/2010 г. на ВКС, ТК и решение № 15/04.02.2011 г. по т. д. № 326/2010 г. е неотносимо, предвид основанието на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и процесуалните действия в конкретния случай на страните.
По втория процесуалноправен въпрос: „Дали дължи съдът при постановяване на съдебното решение, с което се възприема заключението на вещото лице, да обсъди последното с оглед на другите доказателства и следва ли да посочи кои са тези други доказателства” – отговорът се съдържа в чл. 202 ГПК. Съгласно тази процесуална норма, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателствапо делото. Посочените от жалбоподателя в изложението разсъждения за неправилно процедиране и за погрешни процесуални действия и от там и за незаконосъобразни правни изводи, са относими към проверка правилността на въззивния съдебен акт и не съставляват основания за допускане на касационно обжалване. Цитираните решения на ВКС – решение № 20/09.03.2011 г. по т. д. № 311/2010 г. и. решение № 108/16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г. разглеждат различни хипотези – за назначаване за първи път от въззивния съд на експертиза, като коректив на допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения или за наложителността от назначаване на експертиза и за последващата й преценка.
Въпросите за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, съгласно изричната регламентация на процесуалния закон, както и да мотивира своя акт, не са решени в противоречие с трайно установената съдебна практика, нито са разрешени в противоречие с цитираната от жалбоподателя съдебна практика по ГПК.
Формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби. Въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на процесуалния и материалния закон въз основа на тях, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1356/25.02.2013 г. по гр. д. № 3810/2012 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: