3
3
Определение по т. д. № 127/14 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 127/14 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 792
София, 23.10.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 127 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Д. К. Николова и М. И. Н. от [населено място] срещу въззивно решение № 1315/25.06.2013 г. по в. гр. д. № 1101/2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 04.01.2013 г. по гр. д. № 6661/2011 г. на Софийски градски съд в отхвърлителната му част по отношение на размера на присъденото застрахователно обезщетение за разликата от 110 000 лв. до 200 000 лв. за всеки един от тях.
Касаторите поддържат, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон, както и поради необоснованост.
Ответникът по касационната жалба [фирма] чрез процесуалния си пълномощник, в писмено становище счита, че не следва да се допусне касационно обжалване, а по същество излага доводи за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед нейната редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав счита, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите са посочили, че въпросът, който според тях е от значение за развитие на правото по приложение на чл. 52 ЗЗД е :” имат ли значение конкретните нива на застрахователно покритие за едно или повече пострадали лица и следва ли съдилищата да вземат в предвид момента на настъпване на увреждането и да го съобразят при определяне размера на обезщетението?”
Не може да се приеме за доказана основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС поставеният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело – да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението.
В конкретния случай, въззивният съд е изложил аргументи защо счита определения от него размер на застрахователно обезщетение за всеки един от пострадалите за достатъчен за възмездяване на вредите от настъпилото противоправно деяние. По отношение на въпроса за справедливия размер на обезщетението и за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, също не е изпълнено нито едно от основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
Цитираните решения на ВКС, ТК, макар и постановени по реда на чл. 290 ГПК /което води до извод за въведено касационно основание за обжалване по приложно поле по т. 1 от чл. 280, ал. 1 ГПК/ са относими, но само дотолкова, доколкото става въпрос за изчерпване на конкретните нива на застрахователно покритие. Във въззивното решение подобен въпрос не е поставян и упоменаването на пар. 27, ал. 1, б. ”б”КЗ е във връзка с обосноваването на конкретния размер на обезщетението и ориентира за съответните нива на застрахователно покритие. Въпросът за икономическата конюнктура в страната към момента на определяне на обезщетението е съществен и въззивният съд в своите аргументи е преценяват и този факт от правно значение.
Неоснователно е и становището, че посочените материалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди при деликт произтичат от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагане на законовата разпоредба на чл. 52 ЗЗД, разбира се при съобразяване и с факта, че законовата норма установява справедливостта като единствен критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, и отчитайки обстоятелството, че с Постановление № 4/1968 година Пленумът на ВС е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на цитираната разпоредба, и тези указания не са изгубили своето значение и понастоящем. Именно наличието на тази задължителна съдебна практика, целяща точното и еднакво прилагане на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, налага извода, че не е налице и условието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение №1315/26.06.2013 г. по гр. д. № 1101/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: