4
4
Определение по т. д. № 3671/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 3671/13 на ВКС, ТК, І-во отд. P. 1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 544
София, 20.06.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 3671 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от „Т. [фирма], чрез адв. Х. М. срещу въззивно решение № 337/25.06.2013 г. по в. т. д. № 597/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 29/05.02.2013 г. по т. д. № 316/2012 г. на Старозагорски окръжен съд. С последното, жалбоподателят е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 46242,65 лв. – стойност на продадени активи по фактура № [ЕГН] от 13.05.2011 г., ведно със законната лихва, както и 3664,80 лв. обезщетение за забавено плащане за посочен период.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
Касаторът е обосновал допустимост на касационното обжалване по приложно поле с материалноправен въпрос, като поддържа основание по т. 2 на чл. 280 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор взема становище за недопускане на касационно обжалване, като твърди, че изложението съдържа правен въпрос, който не е поставян за разглеждане от ответника в инстанционното производство нито в отговора на исковата молба, нито е налице позоваване във въззивната жалба, поради което той не е бил предмет на разглеждане и преценка в обжалвания пред ВКС съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което съдът е уважил предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 327 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, Пловдивски апелативен съд е приел, че споразумението от 11.12.2009 г. обективира съгласие за продажба на описаните в него вещи, като цената на продадените активи е била определена посредством уговорена в чл. 6 и 7 процедура по експертна оценка и размяна на становища по тази оценка, както и че вещите са били във владение на купувача /ответника по иска/, а за заплащане на цената е издадена данъчна фактура от продавача /ищец /, но плащане на договорената цена не е последвало.
Пловдивски апелативен съд е посочил, че единственото поддържано от купувача възражение в отговора на исковата молба и в хода на производството е било свързано с факта, че продавачът не бил установил, че е собственик на вещите и е твърдял, че по тази причина договорът е „нищожен”, което означавало според него, че не се дължи плащане на цената.
Или спорният въпрос по делото се е концентрирал върху доказване собствеността на посочените в споразумението движими вещи, като съдилищата са приели, че договорът не е нищожен, нито е доказано, че същият е развален, поради което цената на продадените активи по Споразумението е дължима.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният правен въпрос трябва да е конкретен и да е от значение за изхода на конкретното дело, т. е. да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението.
По отношение на въведения материалноправен въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът за действителността на договора, обективиран в процесното споразумение, в хипотезата, сочена в изложението, за това, че страните не са определили стойността на движимите вещи, предмет на продажба, не е стоял за разглеждане, тъй като не е бил въведен от ответника по иска в писмения отговор, нито изобщо е оспорван факта на договореност за процедурата по оценка на вещите, както и на последвалата оценка и съгласуване между страните, за което са били представени писмени доказателства с исковата молба.
Ответникът по иска е разполагал с възможност за въвеждане на подобно правоизключващо възражение в рамките на процесуалните срокове, предвидени в ГПК, но не го е сторил. Възраженията на ответника срещу предявения иск се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се правят за първи път пред въввзивен съд /т. 4 на ТР № 1/2013 г. на ОСТК на ВКС/.
Недопустимо е също така за първи път пред Върховен касационен съд да се въвежда подобно възражение, свързано с действителност на договор на основание отсъствие на елемент от материалното правоотношение. След като пред съдилищата не е било спорно как е определена цената на вещите, във въззивното решение съдът е преценявал договорните клаузи в това число и уговореното по отношение определяне стойността на вещите, както и представените писмени доказателства в подкрепа на въведените от ищеца твърдения.
Договорът за продажба е неформален и в правото на страните е да договорят процедура по оценка на определени движими вещи /активи/ и процедура в чл. 6 и 7 от Споразумението за информиране за стойността на вещите и за даване на съгласие по този елемент от договора. Търговският закон съдържа в чл. 326 правна уредба по отношение определяне на цената, като в ал. 2 изрично се допуска при вариант на неопределена към момента на сключване на договора цена, страните да уговорят как ще бъде определена тази цена, и в този смисъл не е налице отклонение от законодателното разрешение при търговската продажба.
Въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на диспозитивни правни норми въз основа на тях, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване.
На ответника по касационната жалба не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като не е доказано, че такива са били направени пред ВКС.
Поради изложеното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 337/25.06.2013 г. по в. т. д. № 597/2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: