Определение по т. д. №3047/14г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 480
София, 23.06.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на втори юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 3047 описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Г. Г. С. от [населено място] срещу въззивно решение № 207/21.07.2014 г. по в. гр. д. № 151/2014 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 25/21.02.2014 г. по т. д. № 414/2012 г. на Русенски окръжен съд.
С последното е отхвърлен, предявеният от касатора срещу [фирма], [населено място], иск с правно основание чл. 155, т. 1 ТЗ за прекратяване на дружеството, за откриване на производство по ликвидация и за назначаването на ищеца за ликвидатор.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор поддържа отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът, в писмено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е посочил основанието за приложното поле на касационното обжалване, като не е определил кой е материалноправния или процесуален въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт при наличието на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
Основанието по цитираната правна норма за допускане на касационно обжалване следва да бъде посочено от касатора конкретно, т. е. точно и мотивирано посредством изложението на касационните основания, съобразно чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК и разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което в случая не е сторено.
Препращането към въпросите, предмет на обжалване не би могло да замести посочването на конкретни правни въпроси, по които се иска допускане на касационно обжалване.
В случая, касаторът се е позовал на порочност на въззивното решение, като е посочил неправилност и необоснованост на въззивния акт, анализирайки фактите, писмените доказателства и критикувайки изложените изводи на Великотърновски апелативен съд. Приемайки, че са налице предпоставките на иска по чл. 155, т. 1 ТЗ в изложението се цитира съдебна практика – Решение № 159/2009 г. и Решение № 431/2005 г. на ВКС – ТК и ГК. По същия начин е подходено и в т. 2, 3 и 4 на изложението, като се цитират отделни пасажи от въззивното решение и се твърди, че е налице противоречие с отделни актове на ВКС по приложението на чл. 155 ТЗ,без да се изведе правен въпрос, от значение за конкретното съдебно производство, по който е налице противоречиво разрешаване от въззивния съд .
В производството по чл. 155 ТЗ основният въпрос, който следва да намери разрешение е свързан с това дали са налице важни причини за прекратяване дейността на дружеството, а какво се разбира под това понятие е въпрос на преценка по всяко едно конкретно дело, разбира се и от позиция интересите на търговското дружество, както и на неговите кредитори.В тази насока практиката на ВКС е последователна и настоящият състав на Великотърновски апелативен съд не се е отклонил от нея.
ВКС не би могъл да замести страната и вместо нея да формулира конкретен правен въпрос, анализирайки по собствена преценка факти и изводи, съдържащи се в обжалваното решение. Процесуално задължение на страната, която обжалва, е да изведе правния въпрос и след съпоставка да аргументира защо счита, че даденото по този въпрос разрешение противоречи на задължителната практика на ВКС.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 207/21.07.2014 г. по в. т. д. № 151/2014 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: