6
6
Определение по т. д. № 3316/14 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. №3316/14 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 741
София, 12.10.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 3316 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба на [фирма], [населено място] против въззивно решение № 487/21.07.2014 г. по т. д. № 310/2014 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 36/29.01.201 4г. по т. д. № 594/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя отрицателен установителен иск по чл.124, ал. 1 ГПК до размер на сумата 16605 лв. по отношение на [фирма], [населено място].
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради съществено нарушение на материалния закон. Твърди се, че чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2 ЗЕ предвиждат само задължение за крайния снабдител да предвиди в общите си условия ред, по който да се уведомяват клиентите за корекция в сметките, не и законово основание да предвижда в приетите от него самия общи условия – основания и правила за такива корекции. Поддържа се, че по делото липсвали доказателства за неправомерно въздействие върху измервателната група, от която е част процесния електромер, да се дължи на причина, за която ищецът да е отговорен, както и доказателства за точния период, през който поради това не е била отчитана ел.енергия.
Ответникът по касационната жалба [фирма] в писмен отговор излага становище за недопускане на касационно обжалване, предвид липсата на поставени правни въпроси и излагане на противоречивото им разрешаване от въззивния съд с оглед трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на соченото основание.
В изложението си, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл по значими за спора материалноправни въпроси – 1/ Налице ли е през процесния период наличие на признато в действащото законодателство право на доставчика на ел.енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за ползвана през минал период ел.енергия? и 2/ Дерогират ли промените в Закона за енергетиката /в сила от 17.07.2012 г./ утвърдената задължителна съдебна практика на ВКС,постановена по чл. 290 ГПК, според която липсва законово основание за едностранна корекция на сметките на абонатите от страна на доставчика на ел.енергия?
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора. В случая, жалбоподателят е формулирал конкретни правни въпроси, които биха могли да се приемат, че са от значение за изхода на делото. Съдилищата по съществото на спора са достигнали до извод, че дружеството – жалбоподател не дължи на [фирма] сумата 33211,07 лв., представляваща коригираната стойност на ел.енергия по фактура № [ЕГН] /26.03.2012 г. за доставена, но неплатена ел.енергия за месеците юни и юли 2012 година, като е останала дължима сумата за месец август 2012 г. в размер на 16605 лв.
Спорът между страните е за установяване недължимост общо на 49816 лв. по цитираната фактура, сума представляваща допълнително начислена ел. енергия за обекта на ищеца на основание чл.104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ, а именно коригирана сметка за ел.енергия за период от 90 дни, поради констатирано неточно отчитане на консумираната ел. енергия с минус 52,57% в резултат на нерегламентирана манипулация на измервателното устройство.
Зачитайки влизането в сила на измененията в ЗЕ и формираната съдебна практика по чл. 290 ГПК по отношение на действащия до този момент ЗЕ, въззивната инстанция е посочила, че след като е установена нерегламентирана манипулация на уреда за отчитане- грешка с показател минус 52,57%, то безспорно ищецът е заплатил много по-малко от консумираното от него количество ел. енергия и тъй като не е бил установен точният период на неточно отчитане, предвид задължението за ежемесечно отчитане на определена дата, на основание чл.162 ГПК е определил потребената незаплатена ел.енергия само за предходния проверката месец, която възлиза на 16605 лв., отчитайки определения процент грешка съгласно протокол от 13.09.2012 г. на Български институт по метрология за експертиза на техническото средство.
Не е налице противоречие с изброената в изложението и приложена съдебна практика на ВКС – решение № 189/11.04.2011 г.; решение № 165/19.11.2009 г.; решение № 1-4/05.07.2010 г.; решение № 26/04.04.2011; решение № 29/15.07.2011 и решение №200/30.12.2013 г. В практиката на ВКС не се отрича възможността да се реализира отговорност на потребителя при доказано негово неправомерно въздействие върху средствата за техническо измерване, както и в случаите на отстраняване на тези средства, но при подобна хипотеза подлежи на доказване наличието на потребление през процесния период и действителния размер на потребената ел. енергия /решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.; решение № 19/21.02.2014 г. по т. д. № 2014/13 г. на ІІ т.о./. Възможността за корекция на сметката на потребена ел.енергия се извежда от недоказаност на точното изпълнение на задължението на потребителя по договора да не въздейства върху средството за техническо измерване. Задължението за потребителя е за бездействие, поради което основание за ангажиране на отговорността му възниква при доказано действие, каквото същият се е задължил да не осъществява, в какъвто смисъл е решение № 38/15.05.2014 г. по т. д. № 5/2015 г., І т. о. На настоящия състав е известна и практика по решение № 97/28.07.2015 г. по т. д. № 877/2014 г., ВКС, ТК, І отделение, също постановено по чл. 290 ГПК, където съставът на съда е дал отговор на въпрос, сходен с този поставен от жалбоподателя, че корекция в сметката на потребителя е допустима, когато: 1/ отклоненията в показателите на консумирана ел.енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя, и 2/ доставчикът е установил периода на погрешното измерване или неизмерване и е определен размерът на консумираната ел.енергия.
В конкретния случай въззивният съд е обосновал своите изводи както за установеното неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване, а така също, че е доказан периодът, за който не е заплатена доставената ел.енергия и размера на задължението, в съответствие с трайно формираната практика на ВКС.
По втория правен въпрос въззивният съд в мотивите на обжалвания съдебен акт е приел, че с измененията в ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. електроразпределителните и енергоснабдителните дружества следва задължително да уредят в общите си условия реда за уведомяване на клиентите при извършени корекции на сметките, което, според съда означавало, че тези промени не дерогират задължителната съдебна практика, доколкото нямало данни такива промени да са направени в общите условия. По поставения въпрос на настоящия състав е известна задължителна практика по чл. 290 ГПК – решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на ВКС, ТК, І отделение, съгласно която с изменението в Закона за енергетиката /ДВ, бр. 54/2012 г./ съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1,т . 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия. Наличието на задължителна практика по значимите за делото правни въпроси изключва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото с постановените по чл. 290 ГПК решения на ВКС на РБ е установен точният смисъл на приложимите към спора правни норми.
Изричното предвиждане на възможността за провеждане корекционна процедура с изменението на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г./ потвърждава извода, че до изменението на закона такава възможност не е била налице, а не че законът е бил непълен или неясен по своето съдържание. Поради това не е налице празнота на закона в уредбата на регулираната материя, в който случай би било допустимо приложение по аналогия на закона.
На ответника по касация следва да бъдат присъдени поискани от него с отговора на касационната жалба разноски за касационната инстанция в размер на 2500 лева – юрисконсултско възнаграждение, съгласно приложен списък на разноските и пълномощно на юрисконсулт М. Ч..
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 487/21..07.2014 г. по т. д. № 310/2014г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Ж. О., [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 2500/ две хиляди и петстотин лева/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: