5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
гр. София, 07.05.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №3596 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /н./ , [населено място], срещу решение №1295 от 23.06.2014г. по т.д. №43/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, ТО, VІ-1 състав, решение от 21.08.2013г. по т.д. №1432/2009г. С първоинстанционното решение е оставена без уважение молбата на [фирма] /н./, [населено място], за възобновяване на производството по несъстоятелност, на основание чл.632 ал.4 от ТЗ.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Касаторът поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че постъпилите по сметка на съдебния изпълнител суми, подлежащи на изплащане на несъстоятелния длъжник, следва да са реално разпределени и постъпили по сметка на дружеството, за да се приеме, че то разполага с имущество. Поддържа,че от представеното по делото решение №1921/05.09.2012г. по ч.т.д. №2953/12г. на САС, ТО, 6 състав, е видно,че по сметката на ЧСИ И. Ч. е налична парична сума, част от която, съгласно указанията на САС, следва да бъде разпределена в полза на [фирма]/н./, [населено място], съответно дружеството има вземане за нея. Счита за неправилна и тезата на въззивния съд относно това,че щом в молбата за възобновяване на спряното по реда на чл.632 от ТЗ производство не е направено искане за възобновяване по чл.632 ал.2 изр.2 предл. 2 от ТЗ поради заплащане на първоначалните разноски, това не може да стане с въззивната жалба срещу решението.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по три съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора. Относно първия и втория формулирани в изложението правни въпроси: „Трябва ли дължимите на несъстоятелното дружество парични суми, които се намират при съдебния изпълнител, да са постъпили реално по сметката на дружеството, за да се приеме,че последното има имущество” и „Може ли с въззивната жалба срещу отказа за възобновяване на производството по несъстоятелност, да се направи искане за възобновяване на производството по несъстоятелност и при условията на чл.632 ал.2 изр.2 предл.2 от ТЗ” касаторът твърди,че липсва съдебна практика, поради което произнасянето на ВКС би имало значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Относно третия поставен въпрос „Липсата на данни за внасянето на определените по чл.629б от ТЗ разноски, съставлява ли основание да не бъде възобновено производството по несъстоятелност”, касаторът поддържа, че въззивният съд се е отклонил от задължителната практика на ВКС по чл.290 от ГПК, обективирана в решение №99 от 23.06.2011г. по т.д. №59/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о
Ответниците Т. И. Т., Г. К. Т. и [фирма], не изразяват становища по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че с решение №1921/05.09.2012г. по ч.т.д. №2953/12г. на САС, ТО, 6 състав, е отменено разпределението, извършено по изп. дело № 20097830400543 на ЧСИ И. Ч., като делото е върнато на частния съдебен изпълнител с указания за извършване на ново разпределение, при което в патримониума на [фирма], [населено място], /н./ следва да постъпят парични суми. За да потвърди първоинстанционния акт, с който е оставена без уважение молбата на [фирма]/н./, [населено място], по чл.632 ал.2 от ТЗ за възобновяване на производството по несъстоятелност на същото дружество, съдът е приел, че тъй като към момента няма данни да е извършено ново разпределение съобразно указанията на САС, то липсват данни за наличие на постъпило в масата на несъстоятелността имущество, представляващо парични средства в определен размер и не са налице предпоставките по чл.632 ал.2 изр.2 пр.1 от ТЗ. Изложил е мотиви,че искането за възобновяване на производството по реда на чл.632 ал.2 изр.2 пр.2 от ТЗ, следва да бъде оставено без разглеждане, тъй като такова не е направено в молбата за възобновяване, а едва с въззивната жалба. Също е посочил, че липсват данни страната да е предвнесла разноски, след като същите са били определени по размер от съда по несъстоятелността с определение от 05.03.2012г., постановено по реда на чл.629б от ТЗ.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В настоящата хипотеза касационно обжалване следва да се допусне по поставения материалноправен въпрос „Трябва ли дължимите на несъстоятелното дружество парични суми, които се намират при съдебния изпълнител, да са постъпили реално по сметката на дружеството, за да се приеме,че последното има достатъчно имущество по смисъла на чл.632 ал.2 от ТЗ”. Също така касационно обжалване следва да се допусне и по процесуалния въпрос: „Може ли с въззивната жалба срещу отказа за възобновяване на производството по несъстоятелност, да се направи искане за възобновяване на производството по несъстоятелност и при условията на чл.632 ал.2 изр.2 предл.2 от ТЗ, ако това искане не е заявено с молбата пред съда по несъстоятелността”. Тези въпроси са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на решаващия състав, следователно по отношение на тях е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. По въпросите не съществува задължителна за съдилищата практика, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Третият материалноправен въпрос „Липсата на данни за внасянето на определените по чл.629б от ТЗ разноски, съставлява ли основание да не бъде възобновено производството по несъстоятелност”, също е обуславящ за изхода на спора, доколкото въззивният съд е констатирал, че не са предвнесени началните разноски по чл.629б от ТЗ и е приел, че не са налице предпоставките за възобновяване на производството. Не е налице обаче противоречие на този извод с практиката на ВКС. В цитираното в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК решение №99 от 23.06.2011г. по т.д. №59/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о, както и в служебно известните на съда решение №101 от 28.01.2013г. по т.д. №149/2012г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение №73 от 11.05.2012г. по т.д. №1117/2011г. на ВКС, ТК, І т.о, се приема, че спазването на едногодишния преклузивен срок при подаване на молбата за възобновяване на производството по чл.632 от ТЗ е условие за нейната допустимост, а внасянето на необходимите разноски е основание за разглеждането й от съда по същество и произнасяне по нейната основателност. В случая въззивният съд не е приел, че липсата на доказателства за внасяне на сумата за разноските води до недопустимост на молбата по чл.632 ал.2 от ТЗ, а е приел, че води до нейната неоснователност, съответно даденото от него разрешение на поставения от касатора правен въпрос е в съответствие с практиката на ВКС на РБ
По изложените съображение касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 125 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1295 от 23.06.2014г. по т.д. №43/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав.
УКАЗВА на касатора [фирма] /н./, [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 125 лева /сто двадесет и пет лева/, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.