4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 756
[населено място],13.10.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №414 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите срещу решение №4003 от 09.10.2013г. по в. гр. д. №607/2013г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение №1430 от 25.03.2013г. по гр.д. №1296/2011г. на Разложки районен съд. С решението на първоинстанционния съд е отхвърлен предявеният от НАП против [фирма], [населено място] и Костадинка Василева Т., иск с правно основание чл.216 ал.1 т.4 от ДОПК за обявяване на относително недействителен спрямо държавата на договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт №36, том ІІІ, рег. №2219, нот. дело №423/2008г., на нотариус Краси М., рег.№061, по силата на който дружеството е продало на Костадинка Василева Т. следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61813.760.151.2.19 по кадастралната карта на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], етаж 3, ап.7, находящ се в сграда с идентификатор 61813.760.151.2, с предназначение на обекта – ателие за творческа дейност, с площ от 43,81 кв.м., ведно с припадащите му се 2,802% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху имота. Решението е постановено при участието на [фирма], като трето лице – помагач на страната на ответницата Костадинка Василева Т..
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради съществено нарушение на материалния закон и е необосновано. Жалбоподателят поддържа,че при постановяване на своето решение въззивният съд е стигнал до неправилни изводи относно липсата на фактическия състав на чл.216 ал.1 т.4 от ДОПК, като не е анализирал и разгледал в цялост приложените по делото доказателства. Поддържа,че съдът не е съобразил дадената в ДОПК правна регламентация на датата на установяването на публично задължение. Позовава се на разпоредбата на чл.209 ал.2 т.2 от ДОПК, съгласно която принудително изпълнение се предприема и въз основа на декларация, подадена от задълженото лице с изчислени от него задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.
Ответниците [фирма], [населено място] и Костадинка Василева Т., не изразяват становище относно допустимостта на касационното обжалване и основателността на жалбата.
Третото лице – помагач [фирма], не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Благоевградски окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.216 ал.1 т.4 от ДОПК като неоснователен и недоказан, като е приел, че не е налице установено по надлежния ред публично задължение в тежест на ответника, извършил действието на разпореждане с недвижимия имот. Изтъкнал е в мотивите си, че наличието на подадени справка – декларация по ЗДДС и годишна данъчна декларация по ЗКПО, не са достатъчни за да установят съществуването на публични задължения за ДДС и корпоративен данък, тъй като в хипотезата на чл.216 ал.1 от ДОПК публичното задължение следва да бъде установено с административен акт или със съдебно решение. Също така съдът е приел, че не е налице и друг от елементите на фактическия състав, обуславящ основателността на предявения иск, а именно, че не е доказано намерението за увреждане на публичния взискател.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касационният жалбоподател е посочил, че са налице основанията за допустимост на касационно обжалване, установени в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Поставя като обуславящ изхода на спора въпроса относно възможността за обявяване на недействителност на сделки, осъществени при наличие на изискуеми задължения по подадени данъчни декларации, които също са предмет на принудително изпълнение. Поддържа, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като него липсва съдебна практика.
Настоящият състав на Търговска колегия, Първо отделение, намира, че касационното обжалване не следва да се допусне. Допускането на касационното обжалване въз основа на сочения от касационния жалбоподател селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е обусловено както от наличието на непълна или неясна конкретна правна норма, нуждаеща се от разширително, респ. корективно тълкуване, с оглед постигане непротиворечивото й прилагане от отделните съдилища, така и от предизвикана обществена необходимост за промяна на възприетото до момента тълкуване на закона или отделна негова разпоредба, което от своя страна води до развитие на правото по вложения от законодателя в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК смисъл. На въпроса за това от кой момент публичното вземане се счита за установено в хипотезите на чл.216 от ДОПК /съответно в хипотезите на чл.180 ал.1 от Д./отм./ е даден отговор в решение №166/30.12.2009г. по т. д. №430/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и в решение №436/22.12.2011г. по гр. д. №308/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Те формират задължителна практика по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК в смисъл, че публичното вземане, по което ищецът по специалния отменителен иск се явява кредитор, трябва да е установено с влязъл в сила административен акт или влязло в сила съдебно решение. Настоящият съдебен състав споделя тази практика, която е съобразена и от Благоевградски окръжен съд. Наличието на задължителна практика по значимия за делото правен въпрос, изключва основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото с постановените по чл.290 от ГПК решения на ВКС е установен точният смисъл на приложимите към спора правни норми.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №4003 от 09.10.2013г. по в. гр. д. №607/2013г. на Благоевградски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.