3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 603
Гр.София, 27.06.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря…………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3017 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 714/11.04.13г., постановено по т.д.№ 2843/12г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1049/04.06.12г. по т.д.№ 1724/10г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявените от касатора против ЗК [фирма], [населено място] частични искове: с правно основание чл.229 КЗ за сумата 35522.22 лв., представляваща застрахователно обезщетение за разходите за отстраняване на причинените при настъпило застрахователно събитие /авария при СМР/ имуществени вреди на трети лица в общ размер от 355222.22 лв. и с основание чл.86 ЗЗД за сумата от 1805.31 лв. от обща претенция в размер на 18053.26 лв. – лихви за забава за периода 05.12.09г. – 15.07.10г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е възникнало правоотношение по договор за застраховка с предмет: отговорността на застрахования [фирма] като строител за причинени при строителство вреди на трети лица, както и че в срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят е уведомен, а застрахованият е обезщетил вредите на третите лица. Изложени са съображения, че аварията е настъпила в резултат на деяния, представляващи административни нарушения, за които е ангажирана административно наказателната отговорност на строителя, и следователно е налице изключен риск по смисъла на чл.4.3 от общите условия на застраховка „Обща гражданска отговорност”. Решаващият състав е счел за неоснователни доводите на жалбоподателя, че изключените рискове по чл.4.3 не се прилагат, тъй като са регламентирани в специалните условия „Професионална отговорност”, клауза В5 – задължителна застраховка „Професионална отговорност на проектанта, строителя, консултанта и лицето, упражняващо строителен надзор”, както и че е налице несъответствие между застрахователния договор и общите условия, което да представлява нарушение на чл.186, ал.1 КЗ. Според апелативния съд договорът е сключен при едновременно действие на договора, общите условия на застраховка „Обща гражданска отговорност” и специалните условия „Професионална отговорност”, клауза В5, между които не съществува колизия.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Първият процесуален въпрос, поставен от касатора, е за задължението на въззивния съд да направи собствени правни изводи, като обсъди всички събрани относими към делото доказателства и направените от страните доводи и възражения. Въпросът е въведен с оглед на твърдението, че не е обсъден доводът му за наличието на противоречие между общите условия на застрахователя и законовите разпоредби, уреждащи отговорността на застрахователя по договор за задължителна застраховка за професионална отговорност. Посоченият довод е обсъден в мотивите на въззивното решение, а доколко аргументацията на съда не съвпада с поддържаната от касатора теза, то това е въпрос по съществото на спора и би обусловил евентуалната неправилност на обжалваното решение, но не и приложното поле на касационното обжалване.
Вторият въпрос за обема на покрития риск при застраховка „Професионална отговорност на проектанта, строителя, консултанта и лицето, упражняващо строителен надзор”, също е поставен в контекста на довода за несъответствие между общите условия на застрахователя и законовите разпоредби за задължително застраховане. В цитираното от касатора решение от 21.03.12г. по т.д.№ 81/11г. на ІІ т.о. е обсъждан въпросът за тълкуване на застрахователния договор и общите условия във връзка с освобождаване на застрахователя от отговорност, но по застраховка „Каско на МПС” и при други общи условия. Принципното разрешение е, че освобождаването при изключен от общите условия риск – в случая умишлен палеж, е налице при установено по надлежния ред престъпление, което не е било доказано по делото. В този смисъл посоченото решение не е постановено по идентичен правен въпрос, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 870.33 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 714/11.04.13г., постановено по т.д.№ 2843/12г. от Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на ЗК [фирма], [населено място], [улица] сумата от 870.33 лв. /Осемстотин и седемдесет лв. и 33 ст./ – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.