3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 550
Гр.София, 24.06.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря…………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 4131 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Ч. Д., [населено място] срещу решение № 1359/02.07.2013г., постановено по гр.д.№ 1672/12г. от Софийския апелативен съд, с което частично е отменено решение от 11.01.2012г. по гр.д.№ 5488/10г. на Софийския градски съд и е отхвърлен искът на касатора против ЗАД [фирма], [населено място] за заплащане на сумата от 106320 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Бонус Каско” от 04.09.09г. за л.а.”Ауди”, модел „А8” с ДК [рег.номер на МПС] .
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните по делото е сключен договор за имуществена застраховка, покриваща рисковете „кражба” и „грабеж”, застрахователното събитие е настъпило на 16.10.09г., като стойността на вещта е била в размер на 106320 лв. Изложени са съображения, че застрахователят не дължи заплащане на застрахователно обезщетение поради нищожността на договора, като сключен при липса на застрахователен интерес. Решаващият състав е счел за недоказано придобиването на правото на собственост върху автомобила от застрахования, тъй като праводателят му не е бил собственик на вещта и разпоредбата на чл.78, ал.1 ЗС не намира приложение с оглед на изискването на форма на договора – писмена с нотариална заверка на подписа. Въззивният съд се е позовал на доказателствата, събрани по реда на Регламент ЕО № 1206/2001, според които автомобилът е бил продаден от производителя в Австралия. Тези данни били в противоречие с останалите доказателства за внос на автомобила от Германия и първоначалната му регистрация на 12.01.09г. в Република България.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпроса за валидността на застрахователния договор, сключен от владелец на застраховано имущество, когато собственикът е неизвестен и не може да бъде установен, за да го потвърди. Позовава се на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предвид даденото от въззивния съд тълкуване на разпоредбата на чл.201, ал.2 КЗ и последиците на сключен договор за застраховане на чуждо имущество.
Поставеният въпрос е от значение за решаването на спора, тъй като недоказването на правото на собственост върху застрахованото имущество е аргументирало въззивния съд да приеме, че договорът за застраховка е недействителен в хипотезата по чл.201, ал.2 КЗ. Налице са предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпроса, уточнен от състава в ВКС в смисъл: Действителен ли е договорът за застраховка, ако се оспорва собствеността на застрахованото имущество?.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 2126.40 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1359/02.07.2013г., постановено по гр.д.№ 1672/12г. от Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора Д. Ч. Д., [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 2126.40 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.