6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
гр. София, 02.06.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми април през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №3972 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /предишно наименование – [фирма]/, [населено място], срещу решение № 1475 от 04.07.2013г. по в. гр.д. № 1851/2013г. на Варненски окръжен съд, ГО, с което е потвърдено решение № 1425 от 29.03.2013г. по гр.д. №9932/2012г. на Варненски районен съд. С първоинстанционното решение е прието за установено на основание чл.124 ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че [фирма], не дължи на [фирма] /с предишно наименование [фирма]/ сумата от 15 472, лева, представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 21.12.2011г. до 23.05.2012г., начислена за обект на потребление, находящ се в к.к. „Златни пясъци” с к.л. №[ЕГН] и абонатен №, въз основа на справка за корекция на сметки при неточно измерване на електрическата енергия № от 18.06.2012г., изготвена на основание чл.38 ал.3 т.2 от Общите условия на ДПЕЕЕМ, дължима по силата на договор за продажба на електроенергия.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради съществено нарушение на материалния закон. Посочва се, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на абоната за заплащане на процесната сума, съгласно изискванията на чл.38,ал.3,т.2 вр. чл.37 от ОУ на ДПЕЕЕМ, поради което се иска отмяна на решението, отхвърляне на иска и присъждане на направените по делото разноски. Жалбоподателят поддържа,че корекционният механизъм позволява на енергоразпределителното предприятие да реализира вземането си за доставена електрическа енергия, чрез отчитане на количеството й по изчислителен начин при обективна невъзможност то да се осъществи по измервателен начин / при отпадане на средства за търговско измерване/. Счита,че макар и ненаименован, този начин е изрично позволен от закона /ПИКЕЕ/.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за наличието на правната възможност доставчикът на електрическа енергия да извърши едностранна корекция на сметките на своите абонати за минал период поради установено неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, както и за правната характеристика на вземанията по дебитните известия, съставяни на основание чл.24 от ОУ на ДПЕЕ и чл.38 ал.3 от ОУ на ДПЕЕЕМ, в противоречие с практиката на ВКС. Жалбоподателят поддържа, че е налице противоречие между обжалваното съдебно решение и задължителната практика на ВКС, обективирана в решение №228/10.09.2012г. на ВКС по гр.д. №311/2011г., ІV г.о., ГК и в решение №487/29.11.2012г. на ВКС по гр.д. №1750/2011г., ІV г.о., ГК. Поддържа също така,че този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, като представя в подкрепа на това твърдение решения на Варненски окръжен съд и Варненски апелативен съд. Също твърди,че че тези въпроси са от значение за развитие на правото и точното прилагане на закона. Наличието на допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК мотивира с необходимост да бъде дадено ново, различно от досегашната задължителна практика, разрешение на въпроса за законосъобразността на корекционните процедури, провеждани от електроразпределителните дружества по реда на приетите и одобрени от ДКЕВР Общи условия по чл.98а и чл.104а от ЗЕ. Позовава се и на действащата след 17.07.2012г. законодателна уредба на правото за едностранна корекция на сметката на потребителя.
Ответникът [фирма], [населено място], оспорва допустимостта на касационното обжалване, съответно основателността на жалбата и иска присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което е прието, че корекционната сума не се дължи от ползувателя на ел. енергията, въззивният съд е приел, че не съществува законово основание за доставчика да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. Също е посочил, че въвеждането на обективна отговорност по взаимно съгласие на страните посредством приетите от доставчика и обвързващи потребителите клаузи на Общи условия на ДПЕЕЕМ, влиза в колизия с пределите на договорната автономия по чл.9 ЗЗД, доколкото обективната отговорност е изключение, което следва да бъде регламентирано изрично от законодателя, следователно е недопустимо. Поради това съдът е стигнал до извода, че клаузите на ОУ на ДПЕЕЕМ, които уреждат едностранната корекционна процедура, се явяват нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и не могат да произведат правно действие. Изложени са съображения, че настъпилото в хода на процеса изменение на ЗЕ /ДВ бр.54 / 17.07.2012г./ също не обосновава допустимост на корекционната процедура, тъй като се касае до ново правомощие на доставчика, на което законодателят не е придал обратно действие.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният от жалбоподателя въпрос за възможността за корекции на сметката за доставена ел. енергия за минал период е значим за предмета на делото – установяване на недължимостта на начислените и заплатени суми за потребление на електрическа енергия за минал период. Не е налице обаче твърдяното противоречие с практиката на ВКС на РБ. Посочените в изложението на касатора решение №228/10.09.2012г. на ВКС по гр.д. №311/2011г., ІV г.о., ГК и решение №487/29.11.2012г. по гр.д.№1750/2011г. на IV г. о. на ВКС, също отричат възможността за едностранна корекция на сметки, без да се отчете реално консумираната електрическа енергия. Съгласно тълкувателните мотиви на решение №228/10.09.2012г. на ВКС по гр.д. №311/2011г., ІV г.о., ГК няма пречка в общи условия на договор да бъдат уреждани правила за определяне на качеството и коли чeството на стоки, които не са пряко измерени. Приетият от страните начин за определяне на неизмереното пряко количество на доставената стока ги обвързва, доколкото е валидна съответната договорна клауза и доколкото е възможно и заинтересованата страна да поеме разноските по измерването- установяването на действителното количество. Съгласно решение №487/29.11.2012г. по гр.д.№1750/2011г. на IV г. о. на ВКС, без да се установи периода на грешното измерване и без да се отчете реално консумираната ел. енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Тоест и в двете цитирани от касатора решения се приема за неприложим редът за едностранна корекция на сметки, провеждана от електроразпределителните дружества съгласно приетите и одобрени от ДКЕВР Общи условия, като е прието, че следва да бъде установен размерът на действително потребеното неотчетено количество енергия за процесния период. По този начин се отрича прилагането на фикция за доставено количество електроенергия, като се допуска присъждане само на стойността на действително доставеното и потребено количество.
Разликата в изхода на настоящото производство и на посочените от жалбоподателя дела, се дължи на разликата в извършените процесуални действия и събраните доказателства в отделните производства, а не в разрешението на поставения като обуславящ правен въпрос. В случая във въззивната жалба не е имало доводи за извършен процесуални нарушения във връзка с разпределението на тежестта на доказване, нито нови доказателствени искания в тази насока. Дори обаче да е налице процесуално нарушение относно разпределението на доказателствената тежест и да не са събрани доказателства относно количеството и стойността на реално консумираното количество ел. енергия, това би довело до неправилност на въззивното решение, която не подлежи на проверка в стадия на допускане на касационното обжалване. От друга страна въпросът относно разпределението на тежестта на доказване относно количеството и стойността на реално консумираното количество ел. енергия не е поставен като обуславящ за изхода на настоящото производство.
По отношение на въведения от касатора правен въпрос не са осъществени и поддържаните допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. Съгласно дадените указания в т. 4 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, когато е налице неправилна съдебна практика, която следва да бъде преодоляна, или законите са непълни, неясни или противоречиви, съответно правната уредба се нуждае от осъвременително тълкуване с оглед настъпили промени в законодателството и обществените условия.
По поставения в изложението въпрос е установена трайна непротиворечива съдебна практика, обективирана в решения на ВКС, ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК: решение №165/19.11.2009г. по т.д. №103/2009г. на II т. о., решение №104/05.07.2010г. по т.д. №885/2009г. на ІІ т.о., решение №26/04.04.2011г. по т.д.№ 427/2010г. на II т. о., решение №79/11.05.2011г. по т.д.№ 582/2010г. на ІІ т.о. и много други, с която въззивната инстанция се е съобразила и която настоящият състав споделя, като не намира основание да даде различно разрешение. Съгласно изразеното в тези решения становище приложимите към договорните отношения за доставка на ел. енергия нормативни разпоредби, в редакцията им, действаща в процесния период / 21.12.2011г. -23.05.2012г./ не предвиждат възможност за доставчика на ел. енергия за извършване на едностранни корекции в сметката на потребителя за доставена му и потребена от него електрическа енергия за минал период. Поради това и предвиденото от самия доставчик в клаузите на приетите от него ОУ, право на такава едностранна корекция, без да се установи периода на грешното измерване и без да се отчете реално консумираната ел. енергия, следва да се счита за неравноправна клауза и не обвързва потребителите. В практиката на ВКС, ТК / решение №189 от 11.04.2011г. по т.д.№39/2010г. на ІІ т.о., решение №19/21.02.2014г. по т.д.№2014/13г. на ІІ т.о./ не се отрича възможността да се реализира отговорност на потребителя при доказано негово неправомерно въздействие върху средствата за техническо измерване, както и в случаите на отстраняване на тези средства, но в тези случаи подлежи на доказване наличието на потребление през процесния период и действителният размер на потребената електроенергия. Същото становище е застъпено и в посочените в изложението на касационните основания №228/10.09.2012г. на ВКС по гр.д. №311/2011г., ІV г.о., ГК и в решение №487/29.11.2012г. на ВКС по гр.д. №1750/2011г., ІV г.о., ГК. Тоест възможна е последваща промяна на сметката на абоната, но не въз основа на едностранната корекция по реда на Общи условия на ДПЕЕЕМ, а след установяване на действителния размер на потреблението. Наличието на задължителна практика по значимите за делото правни въпроси изключва основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК. То и изключва основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото с постановените по чл.290 от ГПК решения на ВКС на РБ е установен точният смисъл на приложимите към спора правни норми.
Сочената от жалбоподателя необходимост от промяна на задължителната практика на ВКС не се извежда посочените в изложението промени в законодателството. Те не налагат осъвременително тълкуване, защото с тях се изменя самият приложим закон, като се предвижда изрично едно ново правомощие на доставчика на електрическа енергия, която не му е било предоставено от законодателя досега. Тези промени не могат да бъдат взети предвид, тъй като те имат действие занапред и са неприложими към конкретния случай, при който са коригирани сметки за ел. енергия за период, предхождащ изменението на ЗЕ. Нещо повече, изричното предвиждане на възможността за провеждане корекционна процедура с изменението на ЗЕ /ДВ бр.54/17.07.2012г./, потвърждава извода,че до изменението на закона такава възможност не е била налице, а не че законът е бил непълен или неясен. Поради това не е налице и празнота на закона в уредбата на регулираната материя, в който случай само би било допустимо приложението по аналогия на закона.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
В полза на ответника по жалбата не следва да се присъдят разноски за фазата на селектиране на касационната жалба, доколкото няма доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в настоящата инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1475 от 04.07.2013г. по в. гр.д. № 1851/2013г. на Варненски окръжен съд, ГО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.