5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 648
[населено място], 28.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми май през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №3386 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. М. и И. С. М. срещу решение №3495 от 19.05.2014г. по гр.д.№13194/2013г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ – В състав, с което е потвърдено решение от 15.07.2013г. по гр.д. №24570/2010г. на Софийски районен съд, 58 състав. С последното е признато за установено по отношение на В. Г. М. и И. С. М. по предявените от [фирма], искове по чл.415 ал.1 от ГПК, че дължат солидарно сумата 24 583,45 лева – главница по договор от 24.06.2004г. за издаване на кредитна карта и сумата 11 652,35 лева – договорна лихва за периода от 01.07.2007г. до 10.06.2009г., ведно със законната лихва от 11.06.2009г. до изплащането на сумата, като е отхвърлен искът за договорна лихва за разликата до пълния предявен размер от 11 668,74 лева.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторите поддържат, че заповедта за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК е издадена въз основа на копие от договор, оригиналът от който липсва, а в представеното копие липсва положен подпис на лице, представляващо банковата институция. Считат за неправилен и изводът на въззивния съд, че им е била валидно предадена кредитната карта като платежно средство. Излагат доводи,че в представения от ищеца протокол за предаване на кредитна карта липсва дата на предаване и индивидуализация на служителя, предал банковата карта. Наред с това твърдят, че В. Г. М. не е подписвала протокол за получаване на издадената карта, протокол за получаване на запечатания плик, съдържащ П. кода на банковата карта, както и документ за нареждане за превод на такса за издаване на банковата карта.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значими за изхода на делото правни въпроси: относно необходимостта към заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 т.2 от ГПК, да бъде представен в оригинал документът; дали неподписан договор за банков кредит може да породи правни последици; относно възможността банката да не изпълни правилата по фактическото предоставяне на кредитна карта.
Твърдят,че първият правен въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №128/31.01.2011г. по ч.т.д.№938/2010г. на ВКС, ТК и определение №426/16.07.2009г. по ч.т.д.№332/2009г. на ВКС, ТК, постановени по реда на чл.274 ал.3 от ГПК, а също и че е решаван противоречиво от съдилищата, като се позовават на определение от 23.10.2012г. по ч.гр.д. №376/2012г. на Габровски окръжен съд, определение от 23.01.2009г. по ч.гр.д. №4/2009г. на Хасковски окръжен съд, определение от 03.01.2013г. по ч.гр.д. №1045/2012г. на Пазарджишки окръжен съд, в които се приема,че за да представлява годно изпълнително основание, документът по чл.417 от ГПК следва да е редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. По отношение на останалите два въпроса поддържат, че са от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място], оспорва същата като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на жалбата до касационен контрол. Поддържа,че обжалваното въззивно решение е постановено при спазване на всички правила на материалния и процесуалния закон и като такова следва да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за доказано валидното сключване на договор за банков кредит между страните по делото, а направеното от касаторите – ответници по иска оспорване на факта на валидното сключване на договора, е приел за преклудирано. Въпреки това е обсъдил същото и го е намерил за неоснователно, позовавайки се на разпоредбата на чл.293 ал.3 от ТЗ, като е посочил, че ответниците не са заявили възражения във връзка със спазването на писмената форма на договора и подписването му от страна на банката през целия период на изпълнението му, както и пред първата инстанция. Намерил е за недоказано извършеното от тях оспорване на посочената в договора дата на сключване, като също е посочил и че тя не е от значение за валидното възникване на облигационно правоотношение между страните. Приел е,че предаването на кредитната карта като платежно средство е доказано от представения от ищеца писмен документ – протокол, подписан от ответницата.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Формулираният от касаторите материалноправен въпрос относно правилата за фактическо предаване на кредитна карта, който включва и въпросите относно доказателствената сила и задължителното съдържание на протокола, удостоверяващ предаването на кредитната карта, е свързан с предмета на спора. Решаващият състав е приел, че предаването на кредитната карта като платежно средство е доказано от представения от ищеца писмен документ – протокол без дата, подписан само от ответницата.Това е обусловило изводите му за неоснователност на исковата претенция. Следователно по отношение на този въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
По въпроса не съществува задължителна за съдилищата практика, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. За да е налице поддържаното от касаторите основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, приложимата норма, обусловила решаващия извод на съда, следва да налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като точното прилагане на закона следва да е от значение за развитието на правото. Посочените предпоставки, предвид изложеното по-горе, са налице по отношение на поставения материалноправен въпрос, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Не следва да се допуска касационно обжалване по другите два поставени от касаторите въпроса. Първият въпрос е относим към реда за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, което се осъществява в заповедното производство, но не е част от съдебното производство по иска чл.422 от ГПК, в което ищецът може да установява съществуването на претендираното от него вземане със всички доказателствени средства. На втория въпрос не може се даде общ отговор доколкото преценката за валидно възникнало правоотношение по търговска сделка следва да се преценява с оглед на всички обстоятелства във всеки отделен случай. Действително само подписаният документ удостоверява волеизявлението на лицето, посочено като него автор. Същевременно липсата на писмен договор между страните, дори когато законът въвежда писмена форма за валидност на съответната сделка, може да бъде преодоляна по реда на чл.293 ал.3 от ТЗ с оглед поведението и изявленията на страните по сделката. По отношение на този въпрос не е налице и селективното основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия, поради което въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото /чл.280 ал.1 т.3 от ГПК/.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторите следва да внесат по сметката на ВКС държавна такса в размер на 724,70 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.05.2014г. по гр.д.№13194/2013г. на Софийски градски съд, ІІ – В състав.
УКАЗВА на касаторите В. Г. М. и И. С. М., в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 724,70 лева /седемстотин двадесет и четири лева и седемдесет стотинки/, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.